събота, 9 март 2013 г.

Леви ли сме, десни ли сме?

Покрай толкова много политика в последните седмици няма как да не зачекна тази тема и тук. Обещавам обаче да не досаждам с политическa пропагандa и ще се опитам да съм възможно по-безпристрастен.

Преди 4 години си направих в интернет тест за политическа принадлежност, ей така, от любопитство. Понеже мислех, че съм сигурен, къде стоя в политическия спектър, резултатът предварително ми беше ясен, но все пак реших да попълня теста. Останах изненадах, разбира се. Според отговорите, които дадох, аз съм по-скоро човек с ляво мислене, отколкото с дясно. Е как така?! Възможно ли е да съм ляво мислещ гласоподавател, при условие, че никога не съм гласувал за лява партия през живота си?

Сега пак си направих подобен тест. Дори направих два, като единият бе много кратък, другият по-дълъг. Според дългия тест  аз съм ляв центрист, че и малко авторитарен тип.


My Political Views
I am a center-left moderate social authoritarian
Left: 1.47, Authoritarian: 2.35
www.gotoquiz.com
















Според втория, по-кратък тест, съм либертарианец. Либертарианизмът (виж Wikipedia) поповядва правото на лична свобода, право на собственост и стремеж към щастие, но най-характерното за тази идеология е минималната роля на държавата, т.е. обратното на това, което проповядва социализмът.

www.theadvocates.org

 
















Както виждате от адресите, тези тестове са чужди, а не български. Това според мен има значение, защото въпросите са доста странни за нашата действителност. Или поне нетипични и много непопулярни. Например, имаше въпроси от типа "За или против гей браковете сте" или "Трябва ли да има военна намеса в случаи на тиранично управление в друга страна", "Трябва ли да се изучава религия в училище", "Трябва ли приматите да имат същите основни права като хората", "За или Против експериментите с животни за научни цели", абортите и др. подобни. Колко от нас са наясно какво предполагат отговорите на тези въпроси в контекста на политическите ни възгледи? Аз самият не съм много наясно.

Самоопределянето тук, дали сме по-скоро с леви или с десни възгледи, е доста грешно. Възможно ли е да твърдим, че сме дясно - мислещи, а в същото време да искаме по-социално общество? Според мен е възможно и дори много често срещано нещо. Причина за това е, че след толкова много години, политиците в България така и не обясниха на хората, кое е консервативна политика и кое е социална. Една от причините е, че те самите, членувайки в партии с уж ляво или дясно ориентиране, не са наясно със самите понятия и идеологии. Когато се кандидатират за депутати те не се водят от политическите си възгледи, а по-скоро от лични интереси и предпочитания. Единственото по-извесно нещо е, че ако си за високи данъците си ляв (социален), а ако си за ниски данъци си десен (консервативен). По-голяма роля на държавата в нашия живот означава ляво, а по-малка роля означава дясно.

Зависи обаче. Консерваторите искат държавата да гарантира устоите на семейството, също така държат на религиозните ценности и са против гей браковете. Те са по-близо до националистите и на теорията са по-скоро против участие в международни организации, като ЕС и НАТО. Социалистите пък са за по-голяма роля на държавата в преразпределянето на доходите, т.е. по-високи данъци за по-богатите и по-голяма социална солидарност. Те са и по-либерални по отношение на сексуалната ориентация, религиозната свобода и са против намесата при военни конфликти. Също така са ЗА забраната на тютюнопушенето на обществени места, а няма идея, която да подкрепям с по-голям ентусиазъм от тази. За тях участието в международни организации е нещо желано и типично. Познайте по време на прехода коя партия беше против НАТО и коя за НАТО? Точно така. Социалистите, БСП, бяха против, а десните, СДС, бяха за. Да си спомняте някоя от големите партии на прехода, БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ да са заемали категорична позиция по въпросите по-горе, когато са се ориентирали я в лявото, я в дясното политическо пространство?

Всяко демократично общество си има и леви и десни. Но понеже у нас левите са наследници на крайно левите, т.е. на комунистите, тези от нас, които имат по-социални убеждения не са склонни да гласуват за тях, именно поради липсата на разграничаване с историята на старата БКП. Така хората гласуват за самопровъзгласили се консервативни партии или такива, които се числят по-близо до център-дясно, само и само за да не бъдат обвинени, че подкрепят бивши комунисти.  Ако социалистите не носеха бремето на комунистическата партия, то най-вероятно гласоподавателите им биха били още повече. Но понеже историята ги свързва с тоталитарния режим, гласовете отиват в другата крайност. Без да съм сигурен, мисля, че това важи за цяла Източна Европа.

Другата крайност обаче не е толкова дясна, колкото си мислим. В България някои десни партии са си направо леви в сравнение с консервативните партии в Щатите или във Великобритания. Консерваторите на Камерън са готови да подложат на референдум участието на UK в ЕС, докато т.н. десни в България никога няма да поставят на карта участието на страната ни в този съюз.

Всъщност тук май бъркаме понятията дясно с демократично и от там идва целият проблем. Мислим си, че е демократично да се гласува за десни партии, защото идването на демокрацията през 1990 бе свързана с идването на дясната партия СДС (колко е дясна в традиционното схващане е друг въпрос). От там дойде и тази заблуда. БСП, лявата алтернатива, стана нарицателно за комунизъм, а техните опоненти, десните, станаха нарицателно за демокрация. А в свободните държави съществуват и леви и десни, като и едните и другите са демократични.
Ако съм гражданин на някоя скандинавска държава, където стандарта на живот е един от най-високите в Европа, най-вероятно бих гласувал за лява партия. В богата държава бих предпочел по-висок данък, но за сметка на това ще съм сигурен, че ще има по-справедливо разпределение на богатствата и аз ще бъда по-защитен в обществото. Подкрепям гей браковете, за религиозна свобода съм, не смятам, че всяка двойка трябва да сключва брак и както споменах съм за въвеждане на забрана за тютюнопушене на обществени места. Все леви политики. В България обаче, социалистите въвеждат плосък данък, а десните въвеждат данък върху лихвите. Социалистите бяха против НАТО, а десните обратното. И така излиза, че нещата тук са обърнати. Доста объркващо, особено, когато предстоят избори и трябва да избираш между социална или консервативна политика.

И тъй, изборът дали да сме с дясна политическа ориентация или с лява не е избор на демократично срещу недемократично. Това е избор на ценностна система, която най-вероятно се е изградила с течение на времето и е твърде късно на 25 или 30 години да се опитваме да се нагаждаме към другата крайност. Или сме консервативни типове или сме разкрепостени или пък по-малко от двете. И когато трябва да направим избор, да се върнем назад и си припомним посланията и действията на политиците, докато са били в управлението или в опозиция и на базата на техните успехи или неуспехи да преценим дали са приемливи или не. Да чакаме само на партиите, те сами да се самоопределят като консрвативни или леви, за да решим дали ще ги подкрепим, би било играене на тото. А правото на глас е едно от най-големите човешки права и е добре да бъде употребявано рационално и с по-малко чувства.