Германия срещу логиката

"Some blame the euro. The reasoning is as follows: The Southern Rim countries joined the single currency at an overvalued exchange rate, and as a result their prospects for export-led growth were minimal. In contrast, Germany undervalued its currency at entry and thereby continued to gain in productivity, also in part thanks to the labor-market reforms of Gerhard Schröder. Hence its trade surplus of nearly €200 billion."   

Wall Street Journal, Simeon Djankov, Bulgarian finance minister 2009 - 2013

Колегата Дянков най-накрая да каже това, което си мислят всички, но ги е страх да го изрекат.

Германия се възползва от кризата в еврозоната и това е. Ако имаше все още германска марка, немците щяха да усетят какво е това криза, но понеже слабото Евро им помага да изнасят по-лесно, те в момента се радват на добре работеща икономика със сравнително ниска безработица - 5.5% към края на 2012 г. Само за сравнение, в Гърция е 24%, в Испания 25%, Италия е 10.7% и т.н. Също така, Германия има най-ниските лихви по държавния дълг - около 1.23% към днешна дата. Това означава, че Бундесрепубликата се финансира при изключително ниски лихви, ползвайки се от статуса си на безрискова страна (страна убежище), и в същото време има обща валута с най-главния пазар за износа си - Европейския съюз и в частност Еврозоната. Излиза, че бизнеса в по-бедните страни от периферията, като Гърция, Испания, Португалия, Италия е принуден да се конкурира с немските фирми, но за разлика от тях, те вземат заеми на много по-високи лихви, но плащат разходите си в една и съща валута като немците. Мечтата на всяка експортна икономика.

Най-любимият ми пример е с туризма. Туризмът е чист износ. Представете си, че Испания, Италия, Гърция, Ирландия, Португалия, излязат от Еврозоната. Става лудница, нали се сещате. Валутата, испанското песо например, за нула време се обезценява с има-няма 50%. А сега си представете, че испанско семейство е искало да отиде на екскурзия до Берлин преди обезценката, т.е. преди връщането на песото. Да, тогава би било напълно по силите им да заделят някое друго Евро и да се отбият за 2-3 дни до улиците на Берлин.

Какво обаче се случва ако валутата се обезцени? Ами случва се, че доходът на това испанско семейство вече ще е наполовина изяден, тъй като той ще се плаща в местна валута, а не в Евро.
Същото е положението с връщането на германската марка. Ако Европа на периферията си запази Еврото, а Германия си върне марката, то марката ще поскъпне толкова много, че ще е много трудно да ходите в Германия и да харчите тяхната валута, защото на първо време ще ви е нужно да я закупите. Ако не вярвате, вижте Швейцария. Техният франк поскъпна толкова много, че се наложи да му сложат таван на поскъпване на ниво 1.20 франка за евро, за да може икономиката им да бъде конкурентна и да си изнасят Милките си. Друг подобен на Швейцария случай е Норвегия, но те почти не изнасят нищо друго, освен петрол, а той се котира в долари така или иначе.

finance.yahoo.com

Най-общо казано, не вярвайте на сляпо на приказките, че германците не са длъжни да спасяват останалите членове от Еврозоната, защото били много дисциплинирани, а другите са мързеливи. Германия бе една от първите страни, които нарушиха критериите от Маастрих за бюджетен дефицит в рамките на до 3% от БВП и дълг/БВП до 60% и с това даде лош пример на по-слабите. В момента нивото на дълг им е над 80% спрямо Брутния вътрешен продукт. За сравнение, нивото дълг/БВП на България е по-ниско от 20%. Германия, като експортно-ориентирана икономика, има най-голям интерес Еврозоната да не се разпада и именно поради тази причина е длъжна да помага на другите страни с по-лоши показатели, защото помагайки на тях тя помага на себе си. Така неприятната тема за издаване на общи облигации рано или късно ще чукне на вратата и Германия ще е длъжна да го приеме. Нарича се солидарност в момент на криза. Нещо, което до момента напълно им убягва, но на фона на предстоящите избори е напълно очаквано. Дали обаче е разбираемо?

Независими кандидати за депутати, набор 2013 г. срещу 2009 г.

И така, протестите поотшумяват, изборите наближават. Покрай цялата тази работа се чуха доста неща, но може би човешката психика е устроена така, че да запомня предимно лошите. Така например има изследвания, според които човек е по-загрижен за потенциалната загуба, вместо за потенциалната печалба. Т.е. лошите неща ангажират психиката ни в по-голяма степен, отколкото добрите такива.

За съжаление покрай полезните искания аз май запомних само неполезните или да не кажа абсурните искания. За много от тях човек няма смисъл да си губи времето да обяснява, като национализация на ЕРП-та, мораториум на сметки за плащане, забрана на партиите от прехода, политиците на съд и т.н. и т.н. (виж тук). Имаше обаче и някои "смислени" абсурдни искания, които си заслужават обсъждането. Бих искал да се спра на едно от тях, а именно искането за преминаване от пропорционална избирателна система към мажоритарна избирателна система.

През 2009 г. в парламента бяха избрани 209 пропорционално избрани депутати и 31 мажоритарно избрани. Общо 240. Тези 209 са ясни, те са стандартния подход, както си е открай време. Но другите са интересни. От 31 мажоритарно избрани, 26 бяха представители на ГЕРБ и 5 на ДПС. Навсякъде, където ГЕРБ спечелиха пропорционалния вот, спечелиха и мажоритарния. Същото и с ДПС. Това е напълно естествено. Ясно е, че мажоритарният вот следва популярната партия в сътветния избирателен район и именно кандидатът на най-популярната партия бива избиран. Така е навсякъде по света. Дори у нас, изборите за президент са такива. Winner takes it all или победителят взима всичко.

Голямото объркване идва думичката "мажоритарно". Хората си мислят, че мажоритарен вот означава популярни лица, известни обществени личности, да бъдат представени в парламента. Заблуда  е, че това е единствения начин обикновенни хора, хора извън партиите, да бъдат избирани. Голяма грешка. Вижте изборите от 2009 г. и се опитайте да назовете името на поне един мажоритарно избран депутат.

Мажоритарен вот означава победителят да вземе цялата власт и той върши работа или при президентска република или при парламентарна, но с двупартиен модел. Примерно, ако бяхме пак в началото на 90-те години, и имаше само две партии - БСП и СДС - мажоритарният вот щеше да има смисъл, защото тогава, който спечели изборите на национално ниво ще има и мнозинство в парламента. Но това важи и ако изборите бяха пропорционални. Винаги, когато са само две партии, едната ще има повече от 50% или в най-лошия случай ще бъдат равни, без значение каква е системата. Ако обаче се намеси трета партия, както беше с ДПС в началото на прехода, то нещата търпят промени и мажоритарният вот вече се изкривява, защото ако спечелилият на национално ниво вземе всичко и получи безусловно властта, то това ще е без да е имал задължителните 50% от депутатите в парламента. Това би било диктатура на малцинството, особено като се има предвид, че президентът се избира по абсолютно същия начин и така цялата власт ще премине в една партия, която в края на крайщата може да е взела власта примерно с 40% от гласовете. Т.е. тази партия всъщност е малцинство, защото другите 60% не са гласували за нея. С примера от 2009 г., ако парламентът се състоеше само от 31 депутатски места, ГЕРБ щяха да имат 26 депутата, а ДПС 5 депутата. Нямаше да има други партии, нямаше да има други личности. Победителят щеше да има мнозинство на което да му завидят видни световни диктатори, а депутатите на ДПС можеха въобще да не се вясват на работа (те май и сега не ходят или поне патронът им).

Има обаче по-добро решение как хора, извън партиите, да бъдат избирани. Това решение идва с новия Избирателен кодекс, приет само преди месец. Та значи там е заложено, че освен партии и коалиции, могат да бъдат избирани и независими кандидати.

А сига де, какво е това животно независим кандидат? Ами това животно,  уважаеми дами и господа, е именно едно от желанията на протестиращите - възможност да участват в изборите, без партии. То е заложено там, обаче просто не се знае от хората. Чия е вината е трудно да се каже. На политиците ли е, че не са излезли да обясняват (да не са луди, все пак те си гонят интереса и аз ги разбирам) или на проитестиращите, които отказват масово да четат? По-скоро бих обвинил протестиращия, че не чете, щото най-малкото законодателят му е дал възможност да участва. Надявам се ме разбирате, че сме големи хора вече (щом си над 18 години) и не е нужно все още майка ти да те храни. Нали ти е сготвила, поне да имаш какво да ядеш. Как ще го ядеш си е твой проблем. All cool :).

За да дам един нагледен пример как мажоритарната система не работи и как сегашната система с независими кандидати е по-добра съм избрал примера с Валерия Петрова - независим кандидат за депутат от Варна от парламентарните изборите през 2009 г. (видео тук). Тогава, ако си спомняте, Валерия участва като мажоритарен кандидат, но завърши на 3-то място в крайното подреждане, нареждайки се след кандидатите на ГЕРБ и БСП. Понеже бях застъпник за Валерия в една от секциите във Варна, все още помня изцикления поглед на представителката на БСП в комисията, когато разбра, че Валерия е 2-ра, вземайки повече гласове отколкото представителя на БСП. В онзи случай обаче, в Народното събрание влезе само кандидатът на първо място, т.е. на ГЕРБ. Кой беше и за какво се бори само той си знае. Но това е положението и то е напълно нормално, с оглед популярността на партията му.

Валерия Петрова.

Какво ще стане обаче, ако приложим сегашния Изборен кодекс към тогавашните избори, т.е. през 2009 г.? Нещата изведнъж придобиват съвсем различен вид. Нека да припомня, че за Валерия гласуваха общо 34 514 души от общо 246 373 действителни бюлетини. Това прави 14%. Въпреки добрия резултат, излиза, че тези хора са си дали гласа на вятъра. Въобще всички, не гласували за първия, са си изгубили гласа или това прави малко над 150 000 души, чийто глас е изгубен или 61%. И това само за Варна! На национално ниво нещата стават драматични и числата преминават в милиони изгубени гласове. За една парламентарна, демократична република, каквато уж се бием в гърдите че сме, милиони гласове да останат непредставени, захвърлени на боклука е просто абсурд и несравним срам. Това просто е пълна безсмислица за многопартийнте системи. Та какво става ако приложим сега действащия Избирателен кодекс към тогавашните резултати? Ето какво:

1. За да се кандидатираш сега за независим кандидат ти трябват 5 000 подписа - Валерия тогава трябваше да събира 10 000.
2. ЦИК определя районна избирателна квота според тяхната методика - чл. 9, ал.1. Според тогавашните данни и сегашната методология, районната избирателна квота за МИР Варна (многомандатен избирателен район) щеше да бъде:
 - или 18 900 гласа, изчислени като числото от действителния брой подадени гласове за мажоритарните кандидати се раздели на общия брой на мандатите за МИР Варна, т.е. 246 373 делим на 13 мандата.
 - или 20 100 гласа, изчислени като числото от действителния брой подадени гласове за пропорционалната листа се раздели на обшия брой на мандатите за МИР Варна, т.е. 262 096 делим на 13 мандата.

Разликата от 1 200 гласа (20 100 - 18 900)  в този случай е несъществена, тъй като за Валерия гласуваха 34 514 души или 1.7 пъти повече от необходимото, според по-високата районна избирателна квота от 20 100 души.

Изводът е, че ако сегашния Избирателен кодекс се приложи към изборите през 2009 г. Валерия не само, че щеше да е в парламента, но и щеше да го направи с лекота, тъй като покрива квотата почти 2 пъти. Така че, до всички тръгнали към парламента, до всички млади хора, които протестираха с искания за по-достъпни избори - сега е вашият момент. Ето, следвайте примера на  Кирил Йорданов, вече бившия кмет на Варна. Човекът явно е решил, че бариерата за влизане не е висока и ще се пробва да стане независим депутат от Варна. Бас хващам, че ако не влезе, то поне ще е много на близо.

Това младо момиче, Йоанна Иванова и нейните приятели от протестите (Янко Попов, Дончо Дудев и Ангел Славчев), чудя се, защо вместо да си търсят партия под наем (виж видеото), вместо да се притесняват тази партия "да не е обвързана с престъпни фигури", като толкова искат да използват този шанс, защо не взеха Изборния кодекс и не прочетоха за тази възможност. Досега вместо 5 000 подписа щяха да са събрали 50 000 и нямаше да има партия, която да проучват става или не става. Влиза си момичето като независим депутат от някой от МИР в София и толкова. Ако вземем 24 МИР София (това включва широкия център плюс Подуяне, Искър, Кремиковци, Слатина), то районната избирателна квота щеше да е от порядъка на 17 200 души при около 53% избирателна активност (по данни от ЦИК от изборите през 2009 г.). Това е дори по-малко, отколкото трябваше да постигне Валерия във Варна, при условие, че нейните телевизионни изяви се брояха на пръстите на едната ми ръка.

Йоанна Иванова.

Задавам си тези въпроси и не мога да си отговоря. Че в някои искания няма логика е ясно. Че това може би се дължи на обяснението, че хората по улиците искат само да гласуват, а друг да върши работата пак е някак си приемливо, щото те си имат друга работа. Но когато искаш да участваш и всяка неделя стоиш под прозорците ту на президентството, ту на парламента, с искания за по-достъпни избори или гражданско участие в управлението и ти се дава такъв шанс, а ти дори не си го и помислил или добре преценил, е това вече е доста странно. Да ме прощават, много са симпатични, но тръгването на избори с оправданието "ние не знаехме, щото никой не ни каза" е меко казано несериозно. Имаха доста време за събиране на подписи, но не го направиха. Вината, ако не влязат ще си е само тяхна и на никой друг. Искрено се надявам да ме опровергаят.