От много време ме човърка една тема, която ще ни избоде очите, но май на никой овластен от народа не му пука да се заеме с нея. Темата е социологическите проучвания, които ни заливат не само по време предстоящи избори, ами вече са новото оръжие за изтрелване в новините и обществения живот на платили си индивиди, които се обявяват за новите месии и предстоящи премиери на страната.
На бързо. Няколко проучвания (Сова Харис, АФИС) вече изкарват журналист един от най-популярните политици в страната. Политик?!? Че кога е бил такъв, че да го вкарват в проучване? На някакви избори ли е участвал или вече може да се самообявиш за политик?
Според мен има много сериозен проблем с тези проучвания и той е, че те не се регулират по никакъв начин. Решаваш да платиш на агенция, която да изпълни "социологическо проучване" по твой вкус и никой не може да ти каже копче. Нито пък на агенцията, която го е провела. Примерно, липсва всякакъв стандарт за анкетните карти. Как трябва да изглеждат, какво да съдържат... абе липсва стандарт, най-накратко. Няма я основата, няма ги изискванията, за да бъде всичко чисто и ясно.
Тезата, че няма нужда от регулации не е сериозна. Който твърди, че лъжливите социологически проучвания не вредят, значи е съгласен и с произвола в жълтите медии. Но жълтите медии поне можеш да ги съдиш, а социологическата агенция не можеш. Какво ще съдиш? Че е задала въпроса "Кой политик е по-популярен? Бареков, Любен Дилов-син или Кошлуков?" Няма какво да съдиш тук. Но на кой в обществото му е нужно да разбере кой е по-популярен от тези тримата. Така зададен въпросът няма никаква обществена полезност. Може да са други трима, които никой никога не е чувал. Резултатът ще има същата стойност, но е подвеждащ (лъжа), защото проблемът е, че това нещо излиза в новините по всички медии - телевизии, радиа, вестници, сайтове.
Ако приемем, че социологическите проучвания не трябва да се регулират, защото са като маркетинговите проучвания, то изниква следващия въпрос. Защо медиите третират маркетинговите проучвания като реклама, за която се заплаща, а социологическите проучвания не си плащат?
Ако Pepsi иска да разпространи свое проучване, ще трябва да си плати, нали така? И то дори няма да бъде излъчено в новините, а ще бъде пуснато като "Платен репортаж", след емисията. Поне у нас не се допуска реклама извън рекламното време (с някои изключения като продуктовото позициониране, но дори и то си е платило). Ами не е ли реклама на политическите партии едно социологическо проучване? Отговорът е ясен.
За мен вариантите са два. Или се въвеждат регулации, които задават единен стандарт или медиите започват да третират социологическите проучвания като реклама и с това нещата ще се саморегулират. Иначе батакът става пълен и вече всякакви клоуни "стават" политици, че и министър-председатели.
понеделник, 30 септември 2013 г.
петък, 20 септември 2013 г.
Иде ли подмяната с мажоритарния вот?
Ей, глупави хора ще излезем в крайна сметка и това е. То едно нещо ли е, две ли са, три ли са, че да си каже човек карай, но то явно през целия ни съзнателен живот ще настъпваме мотиката.
Последната глупост, която се подготвя е да върнат мажоритарните избори в България. Сякаш 2009 г. не видяхме каква катастрофа ни докараха. Да припомня: От 31 депутатски места, 26 отидоха за ГЕРБ и 5 за ДПС. Това е. Всички гласоподаватели, които гласуваха за други партии останаха непредставени. Това са милиони гласове хвърлени на вятъра. Ако това е нормално, аз по-добре да млъкна.
За да не обстоятелствам допълнително, в тази статия съм писал достатъчно за мажоритарния вот и това, че той не работи, когато системата е многопартийна, а не двупартийна.
Сега се подготвя същото, пак от БСП, но този път те знаят, че ГЕРБ са слаби и сега им е време да ги въведат и да оберат голяма част от местата. ГЕРБ пък ще са доволни, защото ще си вземат това, което им се полага по местата, където са популярни. ДПС са си сигурни в 5-6 района. Абе сделка като по учебник. Атака явно са отписани и най-вероятно ще са против, но вече никой и не ги бръсне за слива.
Реформаторския блок път са загубени. Въведат ли мажоритарния вот, тях направо да ги отписваме. Точно за това те би трябвало най-много да вдигат шум за тази подготовка, но нищо не се чува оттам вече втори ден. А са най-засегнати с оглед растящата им подкрепя, но недостатъчната им сила да спечелят и един мажоритарен избирателен район.
Мажоритарният вот е като президентския: който е най-популярен в момента, той взима всичко. 2009 г. от БПС си направиха страхотен автогол и до сега не могат да си го простят. Ако не бяха въвели мажоритарните квоти, 2009 - 20013 ГЕРБ нямаше да управлява самостоятелно, дори имаше вариант въобще да не управлява в коалиция, а БСП, ДПС и Атака да си направят коалиция, както стана сега. Въпрос на сметки.
Но най-ужасяващото е, че хората нехаят. Все им е тая кой ги управялва, как ги управлява. Все им е тая, че тези крадат, защото важното е другите да не крадат. Ако не им бъркаше в живота бих ги разбрал. Но те тънат в мизерия, тънат в беднотия, тънат в оплаквания и продължават да натискат един и същи грешен бутон, една и съща мантра всеки път с надеждата, че този път БСП, партията - майка, е на верен път. Този път няма да ни предадат. Този път са си взели поука.
Една проста сметка за последните 23 години (за преди това да не отварям дума) ще ни покаже, че най-дълго са ни управлявали БСП и ДПС. Ако не вярвате на думи, поне на историята вярвайте. За наша радост нея поне не могат да подменят, колкото и да им се ще.
четвъртък, 12 септември 2013 г.
У нас и у тях 2
(За целите на този текст, ще ви помоля думата лидер да свързвате с думата кандидат-премиер или премиер.)
Провокиран от процесите в Реформаторския блок тези дни, и по-точно създаването на Граждански съвет към него, у мен остана едно чувство на неразбиране в какво всъщност се опитва да се превърне най-новия играч на политическата сцена у нас. Партия или нещо друго от ново поколение.
Преди няколко дни имаше избори в Норвегия, които в крайна сметка прекратяват мандата на сегашната лява коалиция и дават път на десните партии да управляват следващите 4 години. Очаква се начело на кабинета да застане Erna Solberg, лидер на Консервативната партия, която остана втора, след партията на сегашния премиер Jens Stoltenberg, но е най-голямата сред досегашните опозиционни партии, които имат мнозинство.
Всъщност това изглежда доста познато. Точно както при изборите в България през май 2013. Втората партия, БСП, получава възможност да направи правителство, благодарение на коалицията си с ДПС (и в частност АТАКА). ГЕРБ са първи, но нямат подкрепа на други партии, т.е. са малцинство. Нищо кой знае какво, нищо нечувано.
Една от най-големите разлики обаче е, че в Норвегия (и не само), лидерът на партията с най-голям шанс да състави правителство по естествен начин се възприема и като бъдещ премиер. Това не е нещо ново и за нас, но обикновенно се появява едно усещане на несигурност, дали тя или той има кредита и увереността, че може да се справи, че е обществено-приемлив кандидат за поста министър-председател.
Ако някой от вас е попадал на сериала "Правителството" (Borgen и тук) по Нова тв (политическа драма за създаването и живота на фиктивно правителство в Дания), сигурно му е направило впечатление, че въпреки трудното съставяне на управленска коалиция, едно е сигурно и това е, че премиерът, по дифолт, става лидерът на най-голямата партия в тази коалиция. Не някакъв външен експерт, а лидерът е натоварен с тази отговорност.
И пак да се върна към примера с Норвегия. Имам един малък, но съществен проблем с Реформаторския блок и той е, че не ми е ясен кой е лидера или поне кой ще стане. От изказвания на членове на Гражданския съвет на РБ разбрах, че лидерството може да бъде колективно. Може би, когато си в опозиция, но когато си в управлението? Как може да имаш колективно министър-председателство? Имам някакво предположение за бъдещ лидер, но усещането е за някакво табу, т.е. за сега такива работи не се говорят, че работата може да се спихне. А иначе амбции не лиспват и те са свързани с първа политическа сила още на следващите избори (според Петър Москов).
Ами хайде щом се задават такива амбиции аз да попитам, ако РБ станат първи, кой ще бъде премиер? Някой от Гражданския съвет ли? Ако това е идеята значи нищо не сме научили. Демократичните общества избират политически партии да ги представляват, а те от своя страна избират техните лидери за най-отговорните постове. Граждански съвет звучи много добре, но като че ли е доста ново и модерно, да не говорим за страна като България. Има риск и той е този нов модел да не проработи.
Но може и аз да греша. Може РБ да дадат нов пример за представителност, но за съжаление няма да могат да сравнят с други развити общества и ще трябва да разчитат на късмета, гражданите да гласуват за нещо, което не познават и не разбират напълно. И после да останат разочаровани, отново. Като знам колко сме иновативни, тая работа с колективното лидерство ми се струва малко в сферата на фантазиите. Дай Боже да стане! Симпатизирам им и като цяло имам интерес да греша в разсъжденията си, въпреки че ми се струват логични.
Другият вариант е да се излъчи лидер и РБ да действа като традиционна партия (или коалиция). Ако е коалиция обаче, остава да се реши коя партия ще бъде с най-голяма тежест при избора на премиер. Защото разберете, просто няма как това да го решават в последствие, след направен избор от страна на избирателите. Хората искат да знаят предварително кой е голямата фигура и са в правото си. Ако не знаят или не усетят кой ги води, то резултата няма да този, който иначе очакваме ентусиазирано.
От седемте партии най-изявените имена са на Радан Кънев и Меглена Кунев и е най-нормално изборът да е измежду тях. В развитите страни гласоподавателите знаят още преди изборния ден за кой премиер гласуват. Да, изпълнителната власт се назначава от Парламента, а не се избира директно от вота на гражданите, но традицията си е традиция и тя е, че като симпатизираш на дадена политическа формация, то искаш за премиер нейиния лидер и с тази нагласа пускаш бюлетината.
Та въпросът ми е: Кой играе ролята на кандидат-премиер от РБ, ако приемем, че утре или след един месец има избори?
Провокиран от процесите в Реформаторския блок тези дни, и по-точно създаването на Граждански съвет към него, у мен остана едно чувство на неразбиране в какво всъщност се опитва да се превърне най-новия играч на политическата сцена у нас. Партия или нещо друго от ново поколение.
Преди няколко дни имаше избори в Норвегия, които в крайна сметка прекратяват мандата на сегашната лява коалиция и дават път на десните партии да управляват следващите 4 години. Очаква се начело на кабинета да застане Erna Solberg, лидер на Консервативната партия, която остана втора, след партията на сегашния премиер Jens Stoltenberg, но е най-голямата сред досегашните опозиционни партии, които имат мнозинство.
Всъщност това изглежда доста познато. Точно както при изборите в България през май 2013. Втората партия, БСП, получава възможност да направи правителство, благодарение на коалицията си с ДПС (и в частност АТАКА). ГЕРБ са първи, но нямат подкрепа на други партии, т.е. са малцинство. Нищо кой знае какво, нищо нечувано.
Една от най-големите разлики обаче е, че в Норвегия (и не само), лидерът на партията с най-голям шанс да състави правителство по естествен начин се възприема и като бъдещ премиер. Това не е нещо ново и за нас, но обикновенно се появява едно усещане на несигурност, дали тя или той има кредита и увереността, че може да се справи, че е обществено-приемлив кандидат за поста министър-председател.
Ако някой от вас е попадал на сериала "Правителството" (Borgen и тук) по Нова тв (политическа драма за създаването и живота на фиктивно правителство в Дания), сигурно му е направило впечатление, че въпреки трудното съставяне на управленска коалиция, едно е сигурно и това е, че премиерът, по дифолт, става лидерът на най-голямата партия в тази коалиция. Не някакъв външен експерт, а лидерът е натоварен с тази отговорност.
И пак да се върна към примера с Норвегия. Имам един малък, но съществен проблем с Реформаторския блок и той е, че не ми е ясен кой е лидера или поне кой ще стане. От изказвания на членове на Гражданския съвет на РБ разбрах, че лидерството може да бъде колективно. Може би, когато си в опозиция, но когато си в управлението? Как може да имаш колективно министър-председателство? Имам някакво предположение за бъдещ лидер, но усещането е за някакво табу, т.е. за сега такива работи не се говорят, че работата може да се спихне. А иначе амбции не лиспват и те са свързани с първа политическа сила още на следващите избори (според Петър Москов).
Ами хайде щом се задават такива амбиции аз да попитам, ако РБ станат първи, кой ще бъде премиер? Някой от Гражданския съвет ли? Ако това е идеята значи нищо не сме научили. Демократичните общества избират политически партии да ги представляват, а те от своя страна избират техните лидери за най-отговорните постове. Граждански съвет звучи много добре, но като че ли е доста ново и модерно, да не говорим за страна като България. Има риск и той е този нов модел да не проработи.
Но може и аз да греша. Може РБ да дадат нов пример за представителност, но за съжаление няма да могат да сравнят с други развити общества и ще трябва да разчитат на късмета, гражданите да гласуват за нещо, което не познават и не разбират напълно. И после да останат разочаровани, отново. Като знам колко сме иновативни, тая работа с колективното лидерство ми се струва малко в сферата на фантазиите. Дай Боже да стане! Симпатизирам им и като цяло имам интерес да греша в разсъжденията си, въпреки че ми се струват логични.
Другият вариант е да се излъчи лидер и РБ да действа като традиционна партия (или коалиция). Ако е коалиция обаче, остава да се реши коя партия ще бъде с най-голяма тежест при избора на премиер. Защото разберете, просто няма как това да го решават в последствие, след направен избор от страна на избирателите. Хората искат да знаят предварително кой е голямата фигура и са в правото си. Ако не знаят или не усетят кой ги води, то резултата няма да този, който иначе очакваме ентусиазирано.
От седемте партии най-изявените имена са на Радан Кънев и Меглена Кунев и е най-нормално изборът да е измежду тях. В развитите страни гласоподавателите знаят още преди изборния ден за кой премиер гласуват. Да, изпълнителната власт се назначава от Парламента, а не се избира директно от вота на гражданите, но традицията си е традиция и тя е, че като симпатизираш на дадена политическа формация, то искаш за премиер нейиния лидер и с тази нагласа пускаш бюлетината.
Та въпросът ми е: Кой играе ролята на кандидат-премиер от РБ, ако приемем, че утре или след един месец има избори?
неделя, 1 септември 2013 г.
Днес всеки ден е 14 юни.
Днес е 14 юни 2013. Вчера също беше 14 юни. Убеден съм, че и утре ще е същото. От 80 дни насам, за мен и много други граждани, този ден се повтаря всяка сутрин и вечер. Тръгвам за работа, пускам си радиото и слушам за протестите и исканията за Оставка на правителството на Пламен Орешарски. А уж имаше една приказка "Всяко чудо за 3 дни". Е този път това не важи. Този път явно става дума за нещо много сериозно, което властта не може да умаловажи или да ни отклони вниманието с увеличения на майчински или пенсии. Този път става дума за морал и достойнтво. Няма да употребявам други думи освен тези двете. Моралът и Достойнството на политика и човека-гражданин, които ако ги изгубим преставаме да бъдем човеци и се превръщаме в животни. Само животните могат да търпят някой да се подиграва с тях и да ги унижава. Изчезнат ли тези две качества и преставаме да бъдем личности. Ставаме стадо.
На 14 юни 2013 управляващите ни пренебрегнаха като личности. На този ден те се отнесоха с нас като с животни и забравиха, че сме хора, граждани, с морал и достойнство. Изсмяха ни се по най-отвратителния начин. Доказателството за мащаба на деянието са именно тези продължащи 80 дни, към днешна дата, протести. 80 дни! А е ясно на всички, че те няма да спрат. Няма аналог в най-новата ни история.
На този ден стана ясно, че задкулисието е победило или поне е продължило, криейки се досега. Ако е второто, то грешката бе, че най-накрая стана явно. Сбърка фатално. Най-накрая, официално стана ясно, как и от кого се вземат решенията в тази държава. Поне със сигурност стана ясно от кого не се вземат решенията - от министър-претседателя. Със сигурност не се взимат и от БСП и Сергей Станишев, който е Мандатоносителя. Значи е ясно, че решенията не се взимат от двамата най-овластени представители на изпълнителната и законодателната власт. Тогава от кого? Питам от кого продължават да се взимат решенията?
"Или гласуваме Пеевски или правителството пада."
Само това има значение оттук нататък. Фокусирайте се върху горното. Тази фраза, изречена от от Сергей Станишев пред неговите депутати минути преди гласуването за Пеевски, е разковничето. Тук трябваше да е и краят. Или поне би трябвало, ако бяхме нормална държава. За съжаление все още не сме, но се стараем да станем. След такова признание би трябвало най-малкото да последват оставки. Мандатоносителят казва, че има една Сила, която ще свали правителството, ако не гласуват Пеевски за шеф на ДАНС. Да, мандатът зависи от ДПС и те са в състояние да свалят правителството, но това ли е цената? Една личност, па макар и на Пеевски? Не. Нещата са само привидни. Пеевски е външната обвивка. Той е слугата, който изпълнява волята на Господаря.
Господарят е този, който стои реално зад "Пеевски" в горното изречение. То би трябвало да звучи ето така:
"Или гласуваме Господаря или правителството пада."
Вместо краят да дойде, дойде началото. Началото на протестите и събуждането на хората. Подсъзнателно хората усетиха, че някой ги лъже жестоко и се подиграва с упражнения им вот няколко седмици по-рано. Ето защо протестите не спират 80 дни. Най-ценното право на човек, правото да избира, беше пренебрегнато в името на Господаря и неговото ламптящо желание да властва в държавата. Махането на Пеевски е фокус, измама, лъжа. Господарят е важен, а той не е помръднал от трона и продължава да маха и назначава.
С мои приятели и колеги спорим, че след като Пеевски се бил "оттеглил" ние, протестиращите, е трябвало да спрем, защото сме подменили идеята за протеста, който бил насочен специално и единствено към Пеевски. Да, в първия ден беше насочен именно към него, защото всеки от нас си беше глътнал езика след като бе разбрал. Но когато на следващия ден Пеевски се "оттегли", питам аз, какво по дяволите се промени, че трябваше да се приберем? Какво се промени? Не прекрачиха ли границата, която не трябва да пресичат никога?
Защо го махнаха? Ако, както казват от БСП и ДПС, изборът му е бил правилен, то защо го махат? Ако вярват в неговите качества би трябвало да отстояват решението си. Още преди избора, те трябваше да го обосноват и предложат на обществена дискусия. Защо го махат питам пак? Ако е защото хората не го искат, то защо са го избрали въобще? Кой ги е накарал да го изберат? Сега ако ги питате ще ви замотаят в обяснения, че това е минало и са си били поправили грешката.
ГРЕШКАТА?!? Евала, че са си я поправили. Дай Боже всеки му тази привилегия да си поправяш грешките с извинения от този тип. Отговорността е нещо абстрактно. Питаш ги, те ти казват, че са си поели отговорността. Не, не сте си я поели. Поемането й става чрез оставка и избори. Не можеш да си играеш с достойнството на хората. Подиграваш се пък после се извиняваш! Извинението е като поправката. Това е вторият шанс.
Изборите са чистилището, през което всеки фатално сгрешил в политиката трябва да мине. Особено след такива протести. Най-вече след такива протести, защото ако в миналото фатални грешки не са водили до предсрочни избори, то е било защото гражданското общество не е реагирало. Дали е било правилно или не е отделен въпрос, с който именно БСП и ДПС се опитват да умаловажат гафа си. Според тях, щом преди не сме протестирали значи и сега нямаме право. А кога ще имаме право да кажем стига, питам аз? По тази логика има ли някакъв ден, час, месец, година, правителство, които са запазени за нас, активните граждани, когато и на които ще имаме правото да кажем СТИГА!? Кога хората ще могат да си защитят достойнството от безобразията на Господаря и неговите слуги?
Обвиняват ни, че сме нямали решения, а само искания за оставка. Аз казвам, че не е е нужно ние да даваме решения. Нашата работа е да гласуваме. Ни сме гласоподаватели, суверена, който трябва да контролира избранниците си, ако те не работят в негов интерес. Работата на политиците е да дават решения, да знаят какво вършат и да го вършат в ползва на обществения интерес, а не в интерес на мафията. Аз не искам радикална промяна на политическата система, а искам избори. Чисти и прости избори, на които хората да вземат информирано решение, а политиците да поемат отговорност за действията си и безобразията си. Никой не им е виновен, че се е стигнало до това. Единственият виновен са самите те и нека бъдат така добри да понесат с достойнство последиците от необмислените си решения.
И нека се обърна към противниците на протестите, сред които са и мои приятели. Ако мъжът бие жена си и после й каже "Извинявай", това ОК ли е? Да, има такива, които търпят. Търпят от принуда, от заслепена любов, от отчаяние, от страх. Търпиш един път, два пъти, три пъти. Правилно ли е? А къде остава достойнството? Има ли по-важно от него? Не е ли то, което ни прави хора? Изгубим ли го се обричаме да ни бият и унижават. После свикваме.
Ето от това ме е страх най-много. Свикнем ли един път, ще свикваме всеки път като стане така. Протестирайки, аз защитавам достойнството си и това на семейството ми. Ако имам и грам надежда, че ще успеем, ще протестирам. Има много форми на протест и призовавам да се използват, за да си възвърнем честта.
Та, какво се е променило след 14 юни 2013?
На 14 юни 2013 управляващите ни пренебрегнаха като личности. На този ден те се отнесоха с нас като с животни и забравиха, че сме хора, граждани, с морал и достойнство. Изсмяха ни се по най-отвратителния начин. Доказателството за мащаба на деянието са именно тези продължащи 80 дни, към днешна дата, протести. 80 дни! А е ясно на всички, че те няма да спрат. Няма аналог в най-новата ни история.
На този ден стана ясно, че задкулисието е победило или поне е продължило, криейки се досега. Ако е второто, то грешката бе, че най-накрая стана явно. Сбърка фатално. Най-накрая, официално стана ясно, как и от кого се вземат решенията в тази държава. Поне със сигурност стана ясно от кого не се вземат решенията - от министър-претседателя. Със сигурност не се взимат и от БСП и Сергей Станишев, който е Мандатоносителя. Значи е ясно, че решенията не се взимат от двамата най-овластени представители на изпълнителната и законодателната власт. Тогава от кого? Питам от кого продължават да се взимат решенията?
"Или гласуваме Пеевски или правителството пада."
Само това има значение оттук нататък. Фокусирайте се върху горното. Тази фраза, изречена от от Сергей Станишев пред неговите депутати минути преди гласуването за Пеевски, е разковничето. Тук трябваше да е и краят. Или поне би трябвало, ако бяхме нормална държава. За съжаление все още не сме, но се стараем да станем. След такова признание би трябвало най-малкото да последват оставки. Мандатоносителят казва, че има една Сила, която ще свали правителството, ако не гласуват Пеевски за шеф на ДАНС. Да, мандатът зависи от ДПС и те са в състояние да свалят правителството, но това ли е цената? Една личност, па макар и на Пеевски? Не. Нещата са само привидни. Пеевски е външната обвивка. Той е слугата, който изпълнява волята на Господаря.
Господарят е този, който стои реално зад "Пеевски" в горното изречение. То би трябвало да звучи ето така:
"Или гласуваме Господаря или правителството пада."
Вместо краят да дойде, дойде началото. Началото на протестите и събуждането на хората. Подсъзнателно хората усетиха, че някой ги лъже жестоко и се подиграва с упражнения им вот няколко седмици по-рано. Ето защо протестите не спират 80 дни. Най-ценното право на човек, правото да избира, беше пренебрегнато в името на Господаря и неговото ламптящо желание да властва в държавата. Махането на Пеевски е фокус, измама, лъжа. Господарят е важен, а той не е помръднал от трона и продължава да маха и назначава.
С мои приятели и колеги спорим, че след като Пеевски се бил "оттеглил" ние, протестиращите, е трябвало да спрем, защото сме подменили идеята за протеста, който бил насочен специално и единствено към Пеевски. Да, в първия ден беше насочен именно към него, защото всеки от нас си беше глътнал езика след като бе разбрал. Но когато на следващия ден Пеевски се "оттегли", питам аз, какво по дяволите се промени, че трябваше да се приберем? Какво се промени? Не прекрачиха ли границата, която не трябва да пресичат никога?
Защо го махнаха? Ако, както казват от БСП и ДПС, изборът му е бил правилен, то защо го махат? Ако вярват в неговите качества би трябвало да отстояват решението си. Още преди избора, те трябваше да го обосноват и предложат на обществена дискусия. Защо го махат питам пак? Ако е защото хората не го искат, то защо са го избрали въобще? Кой ги е накарал да го изберат? Сега ако ги питате ще ви замотаят в обяснения, че това е минало и са си били поправили грешката.
ГРЕШКАТА?!? Евала, че са си я поправили. Дай Боже всеки му тази привилегия да си поправяш грешките с извинения от този тип. Отговорността е нещо абстрактно. Питаш ги, те ти казват, че са си поели отговорността. Не, не сте си я поели. Поемането й става чрез оставка и избори. Не можеш да си играеш с достойнството на хората. Подиграваш се пък после се извиняваш! Извинението е като поправката. Това е вторият шанс.
Изборите са чистилището, през което всеки фатално сгрешил в политиката трябва да мине. Особено след такива протести. Най-вече след такива протести, защото ако в миналото фатални грешки не са водили до предсрочни избори, то е било защото гражданското общество не е реагирало. Дали е било правилно или не е отделен въпрос, с който именно БСП и ДПС се опитват да умаловажат гафа си. Според тях, щом преди не сме протестирали значи и сега нямаме право. А кога ще имаме право да кажем стига, питам аз? По тази логика има ли някакъв ден, час, месец, година, правителство, които са запазени за нас, активните граждани, когато и на които ще имаме правото да кажем СТИГА!? Кога хората ще могат да си защитят достойнството от безобразията на Господаря и неговите слуги?
Обвиняват ни, че сме нямали решения, а само искания за оставка. Аз казвам, че не е е нужно ние да даваме решения. Нашата работа е да гласуваме. Ни сме гласоподаватели, суверена, който трябва да контролира избранниците си, ако те не работят в негов интерес. Работата на политиците е да дават решения, да знаят какво вършат и да го вършат в ползва на обществения интерес, а не в интерес на мафията. Аз не искам радикална промяна на политическата система, а искам избори. Чисти и прости избори, на които хората да вземат информирано решение, а политиците да поемат отговорност за действията си и безобразията си. Никой не им е виновен, че се е стигнало до това. Единственият виновен са самите те и нека бъдат така добри да понесат с достойнство последиците от необмислените си решения.
Ето от това ме е страх най-много. Свикнем ли един път, ще свикваме всеки път като стане така. Протестирайки, аз защитавам достойнството си и това на семейството ми. Ако имам и грам надежда, че ще успеем, ще протестирам. Има много форми на протест и призовавам да се използват, за да си възвърнем честта.
Та, какво се е променило след 14 юни 2013?
Абонамент за:
Публикации (Atom)