Ще бъда кратък.
1. Аргументът, че не сме готови за избори не може да е аргумент.
- защото ако днес не сме готови, значи и 1997 не сме били готови. Значи и Източен Берлин не е бил готов за падане на Берлинската стена. Значи, че и ние трябваше да чакаме, докато другите ставаха свободни. Няма смисъл да чакаме да станем готови, защото никога няма да има такъв момент.
"Life is what happens to you while you are busy making other plans."
"Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш други планове"
John Lennon
2. Аргументът, че бабичките гласуват за БСП, малцинствата за ДПС не е аргумент.
- защото те и утре ще си гласуват за тях. И в други ден също. Всъщност като напуснат след няколко години младите хора, само бабички и малцинства ще останат. И тогава, когато уж бъдем готови, ще сме дори по-малко. А защо ще напуснат? Ами защото им е било казвано, че не сме готови.
Имаме право да получим това, за което се борим, а не това, за което вие не се и борите даже, а само стоите отсрани и давате акъл. Искаме избори сега, т.е. когато е най-ранната възможна дата, което дори и вие знаете, че ще бъде след месеци, но се правите. Въпросът дали сме готови несъществува, защото не може да му се отговори със сигурност. Ако се притеснявате, че не сме готови, ами просто се притеснявайте.
Аз искам да знам, че в настоящето си върша работата. Не ми трябва врачка, която да ми обещава бляскаво бъдеще. Искам да си получим това, което си заслужаваме. Ако заслужаваме комунисти, нека бъде така. Но аз имам право да знам дали има надежда или не. Ако ще са комунисти, то поне да не си губя времето повече в тази държава.
Не се боря нито за дясно, нито за ляво правителство. Боря се за правото да знам има ли смисъл да живея тук или не. Ако е истина, че 70% или 80% от хората подкрепят протестите, значи има поне малко смисъл и надежда. Ако накрая резултатът е като на предишните, то е ясно, че няма. Но дори и привържаниците на статуквото усещат, че губят почва. Кое и за кога да чакам да стане, за да знам, че сме готови най-сетне? Ми дали като уж дойде момента да сме готови на мен вече няма да ми пука за избори?
понеделник, 28 октомври 2013 г.
вторник, 22 октомври 2013 г.
Аукцион за 5 годишни ДЦК
Резултати от аукцион за 5 годишни ДЦК в лева, издадени от Министерство на финансите:
Емисия BG2030013119
Дата на аукцион: 21.10.2013 г.
Дата на сетълмент: 23.10.2013 г.
Купон 3%
Падеж 23.01.2018 г.
Среднопретеглена доходност - 2.03%
Среднопретеглена цена - 103.96 лв. на 100 лв. номинал.
Коефициент на покритие - 2.18 или поръчки за 109 200 000 лв. при одобрени 50 000 000 лв.
Несъстезателни поръчки - 13 400 000 лв. одобрени, при лимит 25 000 000 лв.
Прави впечатление, че минималната доходност до падеж, на която са придобити книжа, е 0.89% или цена 108.80 (цена и доход се движат в противоположна посока). Това е или грешка при пускане на поръчката или някой много се е престарал за да вкара поръчка. Най-вероятно е първото, защото само за сравнение, немските 5 годишни книжа се търгуват на нива 0.82%, виж Bloomberg.com. (немските книжа на теория се приемат като безрискови - ААА рейтинг).
Максималната доходност е 2.10% или 103.69 лв. за 100 лв. номинал.
Разликата, спредът, между средната и максималната доходност се равнява на 7 б.т. (базистни точки), докато на предишния аукцион през септември цялата разлика между минимална и максимална доходност се събра в 6 б.т. (по-тесен спред е по-добре за емитента, в случая МФ). Явно тази странна минимална доходност от 0.89% е допринесла за изкуствено разширяване на спреда, дърпайки средната надолу.
Като цяло силен аукцион на фона на по-слабите резултати по дъгия край на кривата на ДЦК. Явно първичнте дилъри имат интерес към по-късите книжа и това обяснява по-доброто им пласиране в сравнение с 10.5 годишните книжа, емитирани по-рано през месеца.
Тук, едно от най-интересните неща е, че емисията по външния дълг, с падеж Юли 2017, деноминирана в евро, се котира по-добре, отколкото вътрешната левова емисия, т.е. за по-къса инвестиция (с половин година) бихте получили по-добра или същата доходност. И това, въпреки че външната емисия е много по-ликвидна, въпреки че е в евро, тя се котира по-евтино. Котироки по външния и по вътрешния дълг може да видите тук.
Като теглим чертата, спредът с аналогичните немски книжа е 121 б.т. (2.03-0.82) при 142 б.т. месец по-рано, което е много добре. Проблемът си остава с по-дългите книжа, където си личи, че инвеститорите нямат голям интерес да си влагат парите. Причина за това може би е и очаквана външна емисия, а може би и бюджет 2014.
Горното не е препоръка за каквото и да било.
Линкове:
1. http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8125
2. http://www.bnb.bg/FiscalAgent/FAOnetimeInformation/FAResultsAukcions/FA_AUCTION_RESULT_BG
3. http://ubb.bg/bg-BG/FCK/188
Емисия BG2030013119
Дата на аукцион: 21.10.2013 г.
Дата на сетълмент: 23.10.2013 г.
Купон 3%
Падеж 23.01.2018 г.
Среднопретеглена доходност - 2.03%
Среднопретеглена цена - 103.96 лв. на 100 лв. номинал.
Коефициент на покритие - 2.18 или поръчки за 109 200 000 лв. при одобрени 50 000 000 лв.
Несъстезателни поръчки - 13 400 000 лв. одобрени, при лимит 25 000 000 лв.
Прави впечатление, че минималната доходност до падеж, на която са придобити книжа, е 0.89% или цена 108.80 (цена и доход се движат в противоположна посока). Това е или грешка при пускане на поръчката или някой много се е престарал за да вкара поръчка. Най-вероятно е първото, защото само за сравнение, немските 5 годишни книжа се търгуват на нива 0.82%, виж Bloomberg.com. (немските книжа на теория се приемат като безрискови - ААА рейтинг).
Максималната доходност е 2.10% или 103.69 лв. за 100 лв. номинал.
Разликата, спредът, между средната и максималната доходност се равнява на 7 б.т. (базистни точки), докато на предишния аукцион през септември цялата разлика между минимална и максимална доходност се събра в 6 б.т. (по-тесен спред е по-добре за емитента, в случая МФ). Явно тази странна минимална доходност от 0.89% е допринесла за изкуствено разширяване на спреда, дърпайки средната надолу.
Като цяло силен аукцион на фона на по-слабите резултати по дъгия край на кривата на ДЦК. Явно първичнте дилъри имат интерес към по-късите книжа и това обяснява по-доброто им пласиране в сравнение с 10.5 годишните книжа, емитирани по-рано през месеца.
Тук, едно от най-интересните неща е, че емисията по външния дълг, с падеж Юли 2017, деноминирана в евро, се котира по-добре, отколкото вътрешната левова емисия, т.е. за по-къса инвестиция (с половин година) бихте получили по-добра или същата доходност. И това, въпреки че външната емисия е много по-ликвидна, въпреки че е в евро, тя се котира по-евтино. Котироки по външния и по вътрешния дълг може да видите тук.
Като теглим чертата, спредът с аналогичните немски книжа е 121 б.т. (2.03-0.82) при 142 б.т. месец по-рано, което е много добре. Проблемът си остава с по-дългите книжа, където си личи, че инвеститорите нямат голям интерес да си влагат парите. Причина за това може би е и очаквана външна емисия, а може би и бюджет 2014.
Горното не е препоръка за каквото и да било.
Линкове:
1. http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8125
2. http://www.bnb.bg/FiscalAgent/FAOnetimeInformation/FAResultsAukcions/FA_AUCTION_RESULT_BG
3. http://ubb.bg/bg-BG/FCK/188
четвъртък, 17 октомври 2013 г.
Проучване
За първи път правя проучване, така че ми простете, ако не е направено user friendly и нещо в него ви дразни. Ще се радвам да го погледнете и да го полълните (а и да го споделите, ако ви се стори уместно), което не би трябвало да ви отнеме повече от 2 минути, тъй като се старах въпросите да са кратки и максимално ясни, а отговорите ограничени като брой. Резултатите може да видите веднага след като свършите, а като посъбера повечко данни ще ги публикувам в блога и ще можем да ги коментираме какво означават. За проучването натиснете тук или копирайте този линк: https://docs.google.com/forms/d/147tchxnE8zrds3mxp2I1nomD96vDifr4CrLHTvLLNGE
Благодаря предварително на всички, взели участие.
п.с. Проучването е изцяло личнa инициатива и не е поръчано.
Поздрави,
Дидо
Благодаря предварително на всички, взели участие.
п.с. Проучването е изцяло личнa инициатива и не е поръчано.
Поздрави,
Дидо
сряда, 9 октомври 2013 г.
Breaking Bad или да живееш в България
Нали го знаете този сериал, Breaking Bad, в който главният герой, Уолтър Уайт, уважаван учител по химия, е диагностициран с рак на белия дроб, което му отрежда много малко време на този свят. И когато разбира за страшната болест, той се превръща от обикновен учител по химия в производител на наркотици - метамфетаними. Пречупва се и се обръща срещу закона, най-просто казано. Защо? Защото иска семейството му да е финансово обезпечено, когато вече не е сред живите. Уникално прост и логичен мотив, който трудно някой би оборил, ако знае, че потърпевшият няма какво да губи или няма за какво да се бори. Е, имам чувството, че подобен процес на пречупване върви в момента със страшна сила сред голяма част от нормалните хора в България.
Решението на КС от 8 октомври 2013 г, да остави Пеевски депутат, бе като че ли подобна диагноза. Все едно 14 юни се повтаря, но този път диагнозата е вече от второ мнение. Край с надеждите. Ако малко съм вярвал, че нещо ще се промени, то след вчера всички надежди се изпариха. Затвърди се отдавна подозираното в мен съмнение, че държавата ни е прогнила отвътре. Метастазите са неконтролируеми и спасение вече няма.
Всичко общо загуби смисъл. Индивидът е оставен да се спасява поединично. Нещата стигнаха до там, че ако продъжавам да плащам данъци, социални осигуровки, такси, да подавам данъчни декларации, да искам касови бележки от търговците, да подавам сигнали срещу нередности, които касаят общността, аз ще навредя на себе си повече отколкото ако не ги правя. Ще навредя, защото ще подкрепя същата тази система срещу която протестирам. Негативните последствия за мен ще са повече, ако живея спрямо общоприетите правила, отколкото ако не ги спазвам или поне не се старая да ги прилагам.
Стигнали сме до момента, в който по-голямата част от гражданите знаят, че политиците ги мамят, крадат, изнудват и им се подиграват със средни пръсти, но им е все тая. Абсурдът е в това, че, въпреки че всеки знае, че и другите знаят какво е положението, резултатът е пълен бойкот на упражняването на гражданските права. Смирение като пред господар. Псуваш го вкъщи, че през деня те е тормозил с всякакви искания, но на работа си мълчиш като риба. Слугуваш от незнание.
Например, пушенето на закрито. На приятели и колеги им е известно колко време и нерви съм отделил на тази тема, с цел да промотирам здравословните условия и културния характер на непушенето на закрито. Освен личната ми амбиция да не се пуши около мен в затворени пространства, имах и амбицията страната ми да бъде пример в това отношение, а не догонваща, както сме по всеки друг аспект от всекидневието на обикновенния човек в тази страна.
Уви. Вредният навик е част от ракообразното състояния на държавата в момента, колкото и ясно да ни е на всички, че един ден ще трябва да го оперираме по спещност. Но не защото сами сме стигнали до този извод (както е сега, със забраната), а защото ще ни го наложат отвън. Но тогава вината ще я прехвърлим и на някой отвън. Отговорност тук никой не носи. Колкото и заклетите фенове на либертарианството да прокламират тезата, че пушенето е частен избор и че всеки носи глава на раменете си, ние сме част от една по-голяма общност, която нямайте никакво съмнение, един ден не само ще забрани пушенето на закрито в ЕС, но и ще наложи крути мерки против самото пушене. Затова всичко е половинчато и временно. Дали ви се иска или не, това е цената да бъдеш част от най-развитата общност в света. Ако не искаш, има си кочинка, в която можеш да се върнеш. Мита, визи, липса на еврофондове, липса на контрол. Кочина.
Аз глава на раменете си имам и знам къде се пуши и къде не. Но не е до това. Беше до общото благо. Но и общото благо си има цена, а тя за мен е твърде скъпа за да си я позволявам вече. Ако държавата не само няма сили, но и целенасочено не иска, защо аз да искам? Още по-лошо, ако хората не искат, какво въобще съм се захванал да ги убеждавам? Нима съм длъжен на някого с нещо?
Anyway, всичко по-горе са чувства. Чувства, които съм потискал толкова време, отричайки всекидневните абсурди извън дома, но с надеждата, че един ден нещата все пак ще се наредят. За мое огромно съжаление, всеки ден аз бивам опровергаван. Особено напоследък. Никога, през моя живот, не съм се чувствал толкова уверен, че ме ограбват в собствената ми държава, но в същото време и толкова безпомощен.
Ако хората са напускали България през годините, то в 90% от случаите е било за по-добра реализация, по-добри доходи, по-добро образования. Сега хората ще напускат заради безпомощност пред очевадното задкулисие, което ги ограбва. Сега хората с добри средноевропейски доходи и добро образование ще напускат, защото виждат, че става нещо уникално нередно, което всеки усеща, но няма сили да промени, заради бойкота на другите. Въпреки протестите, въпреки призивите, въпреки многобройните ми опити да информирам, както на живо, така и в социалните мрежи, хората нехаят. Не им е до това. Те си мислят, че нещата ще се самонаредят без да се изискват техните усилия. Мислят си, че една вечер ще пуснат телевизора и ще чуят, че са богати и добре подсигурени. Мислят си, че някой друг мисли за децата им и това ги успокоява, докато те самите не мислят за децата си, отказвайте да поемат каквато и да е обществена отговорност. Щом е така, на ви още един Breaking Bad.
Решението на КС от 8 октомври 2013 г, да остави Пеевски депутат, бе като че ли подобна диагноза. Все едно 14 юни се повтаря, но този път диагнозата е вече от второ мнение. Край с надеждите. Ако малко съм вярвал, че нещо ще се промени, то след вчера всички надежди се изпариха. Затвърди се отдавна подозираното в мен съмнение, че държавата ни е прогнила отвътре. Метастазите са неконтролируеми и спасение вече няма.
Всичко общо загуби смисъл. Индивидът е оставен да се спасява поединично. Нещата стигнаха до там, че ако продъжавам да плащам данъци, социални осигуровки, такси, да подавам данъчни декларации, да искам касови бележки от търговците, да подавам сигнали срещу нередности, които касаят общността, аз ще навредя на себе си повече отколкото ако не ги правя. Ще навредя, защото ще подкрепя същата тази система срещу която протестирам. Негативните последствия за мен ще са повече, ако живея спрямо общоприетите правила, отколкото ако не ги спазвам или поне не се старая да ги прилагам.
Стигнали сме до момента, в който по-голямата част от гражданите знаят, че политиците ги мамят, крадат, изнудват и им се подиграват със средни пръсти, но им е все тая. Абсурдът е в това, че, въпреки че всеки знае, че и другите знаят какво е положението, резултатът е пълен бойкот на упражняването на гражданските права. Смирение като пред господар. Псуваш го вкъщи, че през деня те е тормозил с всякакви искания, но на работа си мълчиш като риба. Слугуваш от незнание.
Например, пушенето на закрито. На приятели и колеги им е известно колко време и нерви съм отделил на тази тема, с цел да промотирам здравословните условия и културния характер на непушенето на закрито. Освен личната ми амбиция да не се пуши около мен в затворени пространства, имах и амбицията страната ми да бъде пример в това отношение, а не догонваща, както сме по всеки друг аспект от всекидневието на обикновенния човек в тази страна.
Уви. Вредният навик е част от ракообразното състояния на държавата в момента, колкото и ясно да ни е на всички, че един ден ще трябва да го оперираме по спещност. Но не защото сами сме стигнали до този извод (както е сега, със забраната), а защото ще ни го наложат отвън. Но тогава вината ще я прехвърлим и на някой отвън. Отговорност тук никой не носи. Колкото и заклетите фенове на либертарианството да прокламират тезата, че пушенето е частен избор и че всеки носи глава на раменете си, ние сме част от една по-голяма общност, която нямайте никакво съмнение, един ден не само ще забрани пушенето на закрито в ЕС, но и ще наложи крути мерки против самото пушене. Затова всичко е половинчато и временно. Дали ви се иска или не, това е цената да бъдеш част от най-развитата общност в света. Ако не искаш, има си кочинка, в която можеш да се върнеш. Мита, визи, липса на еврофондове, липса на контрол. Кочина.
Аз глава на раменете си имам и знам къде се пуши и къде не. Но не е до това. Беше до общото благо. Но и общото благо си има цена, а тя за мен е твърде скъпа за да си я позволявам вече. Ако държавата не само няма сили, но и целенасочено не иска, защо аз да искам? Още по-лошо, ако хората не искат, какво въобще съм се захванал да ги убеждавам? Нима съм длъжен на някого с нещо?
Anyway, всичко по-горе са чувства. Чувства, които съм потискал толкова време, отричайки всекидневните абсурди извън дома, но с надеждата, че един ден нещата все пак ще се наредят. За мое огромно съжаление, всеки ден аз бивам опровергаван. Особено напоследък. Никога, през моя живот, не съм се чувствал толкова уверен, че ме ограбват в собствената ми държава, но в същото време и толкова безпомощен.
Ако хората са напускали България през годините, то в 90% от случаите е било за по-добра реализация, по-добри доходи, по-добро образования. Сега хората ще напускат заради безпомощност пред очевадното задкулисие, което ги ограбва. Сега хората с добри средноевропейски доходи и добро образование ще напускат, защото виждат, че става нещо уникално нередно, което всеки усеща, но няма сили да промени, заради бойкота на другите. Въпреки протестите, въпреки призивите, въпреки многобройните ми опити да информирам, както на живо, така и в социалните мрежи, хората нехаят. Не им е до това. Те си мислят, че нещата ще се самонаредят без да се изискват техните усилия. Мислят си, че една вечер ще пуснат телевизора и ще чуят, че са богати и добре подсигурени. Мислят си, че някой друг мисли за децата им и това ги успокоява, докато те самите не мислят за децата си, отказвайте да поемат каквато и да е обществена отговорност. Щом е така, на ви още един Breaking Bad.
Абонамент за:
Публикации (Atom)