Защо протестирам?

Има едно нещо, което, признавам си, и мен ме е впечатлявало, когато чуя за някой министър в друга държава, който е подал оставка (последната аналогия е с полски министър, който подал оставка за скандал със скъп, недеклариран часовник). Веднага се правят сравнения с нашите политици и се цъка с език как политици от други държави имат повече морал от нашите. 

Bullshit.

Разликата не е в политиците, а в хората, които избират, гласуват, живеят. За добро или лошо Преходът, макар труден и мъчителен, трябваше да се извърви. Ние не сбъркахме, че го получихме. Но ние сбъркахме, че очаквахме от него нов морал у политиците ни. Сбъркахме, че очаквахме някой друг да ни оправи, само защото член първи от старата Конституция отпадна.

Защо протестът има значение? 

Защото хората имат право да изискват от тези, които са избрани.

14 юни 2013

Ние се борим за правото да изискваме от нашите полицити. Ние протестираме, за да имаме уважението на управляващите (което очевадно липсва), че когато става нещо нередно и то стане публично, да не се налага да излизаме 5 месеца поред по улиците, а сами да си подават оставката. Борим се да дадем на институции като Прокуратура и Съд чувството за независимост, самоуверието, че предприемат ли разследване срещу политик зад тях стоят гражданите. Граждани, които имат самочувствие и права.

Абсурдно е очакването, че политик ще си подаде сам оставката, само защото е хванат да бърка в кацата с мед. Те винаги ще бъркат, но въпросът е да знаят предварително, че веднъж хванати, няма спасение.

Протестът не е само СРЕЩУ, а най-вече ЗА. Това е протест ЗА права на гражданите. Протестирайки, аз искам да си спечеля онези права, които имат чехите или поляците или германците, защото те дори не трябва да излизат навън да протестират, за да свалят техен министър или дори президент. Нужно е само да стане публично-известно. Да не говорим, че най-вероятно никога, на тези народи, няма да им се налага да протестират 5 месеца поред.

Протестът е и борба за онези от нас, които или нямат усещането или все още не са осъзнали, че тези им права са важни както за тях самите, така и за останалите около тях. Борба за тяхното осъзнаване и събуждане от летаргията, превзела ги вече 24 години. Роднини, приятели, близки, познати.  Тук въобще не става въпрос за леви, десни или зелени. Не става въпрос за моята партия или твоята партия. Не става въпрос за убеждения, за допълнителни разходи, за законотворчество или социална политика. Става дума за права и само за права. Правата на гражданите.

Не виждам абсолютно никакъв смисъл да споря с хора, които единствено и само принизяват или иронизират опитите на студенти, преподаватели, хора на изкуството или обикновенни граждани да си защитават нарушените права. И не правото на свободно предвижване, нарушено или не от полицията, а правото да изискват морал от политиците. Да, това го няма никъде записано в законите и Конституцията, но моралът е неписан закон. Ако нямаш морал това не те прави непременно престъпник, а просто човек без морал.

Виждам смисъл, обаче, да споря с хора, които са показали, че разбират желанието ни за промяна. Че осъзнават грешките ни като нация по време на Прехода. Които не са партийно обвързани, какъвто съм и аз, а свободни по дух и воля. Които разбират, когато са допуснали грешка и желаят да я поправят. Защото тогава би имало бъдеще. Тесногръдието няма да ни помогне в общуването помежду ни, а само ще прави бездната още по-дълбока, като единствените печеливши ще са политиците. Затова и се организират контрамитинги, контрапротести, контраокупации и прочее, за да се противопоставят хора срещу хора. И това ли не можем да разберем и осъзнаем?

Да не би тези от нас, които се присмиват или принизяват идеята на протестите наистина да смятат, че 5 месеца всекидневни шествия са нещо незначително?! Нещо, което може да бъде единствено и само обяснено с финансова мотивация я от Сорос, я от Борисов, я от Прокопиев, я от американците? Толкова ли ни стигат силите за самоанализ и самооценка като нация, че с лека ръка да приемаме нещата черно и бяло, като борба между два клана, на БСП и ГЕРБ, на американци срещу руснаци, на софиянци и хора от другите населени места?

Протестът е протест. Той винаги е добър, защото акумулира енергия и прави хората активни в отстояването на гражданските си права. Февруарските протести показаха пътя, но оставиха у едните партийни дейци безнаказаното чувството, че тези протести са ги легитимирали да управляват, а всъщност протестите искаха морал и справедливост, а не смяна на караула.

Дали е протест против днешните или утрешните, той е важен. И не говоря за контрапротестът. Самото му име, контрапротест, означава, че е обратното на протест - подкрепа. Дано никога не ми се наложи да участвам в такова изродено нещо. Стигна ли до там, да участвам в подкрепа на кои да е управляващи, значи съм изгубил качеството си на гражданин и съм се превърнал в поданик.

Колкото и да е клиширано, протестът е искане за морал, а моралът е чувство за отговорност. Тази хубава дума, която е загубила всякакво значение у нашите политици, които при всеки скандал твърдят, че си понасят отговорността. Но отговорност от скандални назначения не се носи като поемеш негативните настроения и останеш на власт цял мандат. Цял мандат се кара при нормална работа на Парламент и Правителство, които си понасят отговорността от социалната и икономическата политика, която са обещавали и изпълнявали.

Когато назначаваш скандални личности и след това ги оттегляш, само защото си принуден от протестиращи, тогава отговорност се носи на момента. Ако наистина искаха да си я понесат, то сега Орешарски, Станишев и Местан трябваше да защитават избора на Пеевски за шеф на ДАНС, а не да се извиняват за неговото назначение като допусната грешка или неузряло общество. Ето затова протестирам. Оставка!

Куци сметки

Става дума за сметките покрай Южен поток. Значи по-абсурдни сметки не съм чувал.

Според сайта на министерството на икономиката и енергетиката в българския бюджет ще влязат 2.8 млрд. евро в периода 2013 - 2043, т.е. за 30 години. 

Според същия сайт, България ще започне да получава дивидент, равняващ се приблизително на 715 млн. евро при пълен капацитет на тръбата, т.е. от 2018 г. (уж). до 2035 г.. Това прави 17 години. 

Въпросът е, тази разлика от около 2 млрд евро (2.8 млрд. - 715 млн.) къде отиде и кога ще я получим? Между 2013-2018 г. или между 2035-2043 г.? Или и двете? Или нищо? 

Знам, че знаят къде е разликата, ама хайде да казват на хората все пак. Нали били прозрачни. Май почнаха да ни имат за катилчета, които освен, че не могат да смятат, ами не могат и да четат. 

Да не говорим пък за заема. 

БЕХ тегли заем за 620 млн. евро, за 22 години, при лихва 4.25%. Това прави 3.6 млн. евро месечна вноска. Значи към края на 22-те години ще сме изплатили над 1.5 млрд. евро главници плюс лихви. Обичаме да говорим за приходи в бюджета, но за разходи от бюджета не ни се отваря дума, а?

Почвам да се чудя дали министъра на икономиката го е забелязал това и е наредил така да го представят за пред медиите, че да изглежда по-красиво. Дано да е това, а не да е пропуснал да го забележи в тежките преговори (тежки, тежки, колко да са тежки като вършиш каквото ти наредят). Щото ако не го е забелязал... а, голяма работа. Пука му на него.