четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Булевардът на оранжериите

Извинявайте, че пак, но нали си спомняте как не толкова отдавна Народното събрание взе едно мъдро решение пушенето на закрито да бъде забранено навсякъде? Сещате ли се каква драма настъпи, какви протести плашеха, че ще организират от какви ли не ресторантьоски асоциации? Клиентите щели да избягат в Белград, щели да фалират заведенията, на хората им вземат и последното удоволствие и т.н. и т.н. Да, мисля, че се сетихте.

Ами нито клиентите изнягаха, нито заведенията фалираха. Повод за тези ми наблюдение в последно време става случващото се на бул. Витоша. От едно сиво място до преди година-две, сега животът там ври и кипи. Не знам с колко процента са се увеличили заведенията, но най-малко са се удвоили, да не кажа и повече. Но най-страното е друго. Заведенията се изнасят навън. Клиентите също.

Не ми се засягат тротоарните площи и спазването или неспазването на определените им от общината очертания. Това е друга тема, която може би има онование да бъде също засегната, но аз няма да го направя.

Става дума за това, че основната част от работата на тези заведения идва именно от изнесените навън места, които по принцип трябва да са предназначени за пушачи и непушачи, докато местата вътре са само за непушачи. Само че места вътре почти няма. С едно две изключения, повечето от тези барчета (или кафета) имат предимно маси отвън, като вътре всъщност е барът и евентуално тоалетната.

Къде е проблемът?

Проблемът се състои в това, че с настъпването на по-студената част от годината тези въшни места биват заграждани с дограма от всичките им страни. Едни използват алуминиева дограма, други използват тип "хармоника", трети са пуснали едни спорно естетични найлони, които уж ти държат топло и ти дават възможност да следиш случващото се по улицата.

Всичко това обаче слага край на идеята, която законодателят е заложил в духа на закона - пушенето да става на открито. Да не пречи и вреди на никого. Нито на клиентите, нито на служителите. Защото нали ви е ясно, че тези зимни градини, всъщност са изцяло закрити помешения? Но дори вече и това ми писна да обяснявам, та сега по-скоро проблемът вече е и чисто културно-естетически. И ако през летните месеци гледката беше приятна, с туристи, седнали да пият по бира на открито, то с настъпването на зимата, когато застанеш в началото на пешеходната зона на булеварда, гледката, която се набива на очи е пуста улица с оранжерии от двете и страни, в които хората се блъскат за да обядват или изпият едно кафе. Красота! Направо да онемееш от гения наш.







Наскоро един датски архитект, Ян Геел, гостува в София за да представи книгата си "Градове за хората". Купих си я почти веднага и преглеждайки я ми направи впечатление един пример с Осло, където съм имал щастие да бъде. Той описва уличните кафенета там с внимателно проектиране на микроклимат в тях като:

"Зоната на кафенето е защитена от стъклени стени и навеси, отоплява се с отоплителни лампи, електрически уреди или подово отопление, а столовете се подбират внимателно, така че повърхността им да задържа топлина. Възглавници и одеяла за гърба и краката на гостите допълват местния микроклимат. В такова заведение може да се поседи дълго време, въпреки вятъра и студа."

Всеки, който е бил на Aker Br може да потвърди това. Там просто изглежда добре без значение дали е юли или ноември. За съжаление нещата тук се доближават до този модел само през топлите месеци, когато човек може да се наслади на слънчевите лъчи директно, а не през дограмата.






Има една дума, която описва стремежът ни да превърнем всяка добра инициатива в тези географски ширини в нещо пошло, грозно и далавераджийско, но не искам да ви развалям настроението излишно. Просто обръщайте внимание.