Защо протестирам?

Има едно нещо, което, признавам си, и мен ме е впечатлявало, когато чуя за някой министър в друга държава, който е подал оставка (последната аналогия е с полски министър, който подал оставка за скандал със скъп, недеклариран часовник). Веднага се правят сравнения с нашите политици и се цъка с език как политици от други държави имат повече морал от нашите. 

Bullshit.

Разликата не е в политиците, а в хората, които избират, гласуват, живеят. За добро или лошо Преходът, макар труден и мъчителен, трябваше да се извърви. Ние не сбъркахме, че го получихме. Но ние сбъркахме, че очаквахме от него нов морал у политиците ни. Сбъркахме, че очаквахме някой друг да ни оправи, само защото член първи от старата Конституция отпадна.

Защо протестът има значение? 

Защото хората имат право да изискват от тези, които са избрани.

14 юни 2013

Ние се борим за правото да изискваме от нашите полицити. Ние протестираме, за да имаме уважението на управляващите (което очевадно липсва), че когато става нещо нередно и то стане публично, да не се налага да излизаме 5 месеца поред по улиците, а сами да си подават оставката. Борим се да дадем на институции като Прокуратура и Съд чувството за независимост, самоуверието, че предприемат ли разследване срещу политик зад тях стоят гражданите. Граждани, които имат самочувствие и права.

Абсурдно е очакването, че политик ще си подаде сам оставката, само защото е хванат да бърка в кацата с мед. Те винаги ще бъркат, но въпросът е да знаят предварително, че веднъж хванати, няма спасение.

Протестът не е само СРЕЩУ, а най-вече ЗА. Това е протест ЗА права на гражданите. Протестирайки, аз искам да си спечеля онези права, които имат чехите или поляците или германците, защото те дори не трябва да излизат навън да протестират, за да свалят техен министър или дори президент. Нужно е само да стане публично-известно. Да не говорим, че най-вероятно никога, на тези народи, няма да им се налага да протестират 5 месеца поред.

Протестът е и борба за онези от нас, които или нямат усещането или все още не са осъзнали, че тези им права са важни както за тях самите, така и за останалите около тях. Борба за тяхното осъзнаване и събуждане от летаргията, превзела ги вече 24 години. Роднини, приятели, близки, познати.  Тук въобще не става въпрос за леви, десни или зелени. Не става въпрос за моята партия или твоята партия. Не става въпрос за убеждения, за допълнителни разходи, за законотворчество или социална политика. Става дума за права и само за права. Правата на гражданите.

Не виждам абсолютно никакъв смисъл да споря с хора, които единствено и само принизяват или иронизират опитите на студенти, преподаватели, хора на изкуството или обикновенни граждани да си защитават нарушените права. И не правото на свободно предвижване, нарушено или не от полицията, а правото да изискват морал от политиците. Да, това го няма никъде записано в законите и Конституцията, но моралът е неписан закон. Ако нямаш морал това не те прави непременно престъпник, а просто човек без морал.

Виждам смисъл, обаче, да споря с хора, които са показали, че разбират желанието ни за промяна. Че осъзнават грешките ни като нация по време на Прехода. Които не са партийно обвързани, какъвто съм и аз, а свободни по дух и воля. Които разбират, когато са допуснали грешка и желаят да я поправят. Защото тогава би имало бъдеще. Тесногръдието няма да ни помогне в общуването помежду ни, а само ще прави бездната още по-дълбока, като единствените печеливши ще са политиците. Затова и се организират контрамитинги, контрапротести, контраокупации и прочее, за да се противопоставят хора срещу хора. И това ли не можем да разберем и осъзнаем?

Да не би тези от нас, които се присмиват или принизяват идеята на протестите наистина да смятат, че 5 месеца всекидневни шествия са нещо незначително?! Нещо, което може да бъде единствено и само обяснено с финансова мотивация я от Сорос, я от Борисов, я от Прокопиев, я от американците? Толкова ли ни стигат силите за самоанализ и самооценка като нация, че с лека ръка да приемаме нещата черно и бяло, като борба между два клана, на БСП и ГЕРБ, на американци срещу руснаци, на софиянци и хора от другите населени места?

Протестът е протест. Той винаги е добър, защото акумулира енергия и прави хората активни в отстояването на гражданските си права. Февруарските протести показаха пътя, но оставиха у едните партийни дейци безнаказаното чувството, че тези протести са ги легитимирали да управляват, а всъщност протестите искаха морал и справедливост, а не смяна на караула.

Дали е протест против днешните или утрешните, той е важен. И не говоря за контрапротестът. Самото му име, контрапротест, означава, че е обратното на протест - подкрепа. Дано никога не ми се наложи да участвам в такова изродено нещо. Стигна ли до там, да участвам в подкрепа на кои да е управляващи, значи съм изгубил качеството си на гражданин и съм се превърнал в поданик.

Колкото и да е клиширано, протестът е искане за морал, а моралът е чувство за отговорност. Тази хубава дума, която е загубила всякакво значение у нашите политици, които при всеки скандал твърдят, че си понасят отговорността. Но отговорност от скандални назначения не се носи като поемеш негативните настроения и останеш на власт цял мандат. Цял мандат се кара при нормална работа на Парламент и Правителство, които си понасят отговорността от социалната и икономическата политика, която са обещавали и изпълнявали.

Когато назначаваш скандални личности и след това ги оттегляш, само защото си принуден от протестиращи, тогава отговорност се носи на момента. Ако наистина искаха да си я понесат, то сега Орешарски, Станишев и Местан трябваше да защитават избора на Пеевски за шеф на ДАНС, а не да се извиняват за неговото назначение като допусната грешка или неузряло общество. Ето затова протестирам. Оставка!

Днес всеки ден е 14 юни.

Днес е 14 юни 2013. Вчера също беше 14 юни. Убеден съм, че и утре ще е същото. От 80 дни насам, за мен и много други граждани, този ден се повтаря всяка сутрин и вечер. Тръгвам за работа, пускам си радиото и слушам за протестите и исканията за Оставка на правителството на Пламен Орешарски. А уж имаше една приказка "Всяко чудо за 3 дни". Е този път това не важи. Този път явно става дума за нещо много сериозно, което властта не може да умаловажи или да ни отклони вниманието с увеличения на майчински или пенсии. Този път става дума за морал и достойнтво. Няма да употребявам други думи освен тези двете. Моралът и Достойнството на политика и човека-гражданин, които ако ги изгубим преставаме да бъдем човеци и се превръщаме в животни. Само животните могат да търпят някой да се подиграва с тях и да ги унижава. Изчезнат ли тези две качества и преставаме да бъдем личности. Ставаме стадо.

На 14 юни 2013 управляващите ни пренебрегнаха като личности. На този ден те се отнесоха с нас като с животни и забравиха, че сме хора, граждани, с морал и достойнство. Изсмяха ни се по най-отвратителния начин. Доказателството за мащаба на деянието са именно тези продължащи 80 дни, към днешна дата, протести. 80 дни! А е ясно на всички, че те няма да спрат. Няма аналог в най-новата ни история.

На този ден стана ясно, че задкулисието е победило или поне е продължило, криейки се досега. Ако е второто, то грешката бе, че най-накрая стана явно. Сбърка фатално. Най-накрая, официално стана ясно, как и от кого се вземат решенията в тази държава. Поне със сигурност стана ясно от кого не се вземат решенията - от министър-претседателя. Със сигурност не се взимат и от БСП и Сергей Станишев, който е Мандатоносителя. Значи е ясно, че решенията не се взимат от двамата най-овластени представители на изпълнителната и законодателната власт. Тогава от кого? Питам от кого продължават да се взимат решенията?

"Или гласуваме Пеевски или правителството пада."

Само това има значение оттук нататък. Фокусирайте се върху горното. Тази фраза, изречена от от Сергей Станишев пред неговите депутати минути преди гласуването за Пеевски, е разковничето. Тук трябваше да е и краят. Или поне би трябвало, ако бяхме нормална държава. За съжаление все още не сме, но се стараем да станем. След такова признание би трябвало най-малкото да последват оставки. Мандатоносителят казва, че има една Сила, която ще свали правителството, ако не гласуват Пеевски за шеф на ДАНС. Да, мандатът зависи от ДПС и те са в състояние да свалят правителството, но това ли е цената? Една личност, па макар и на Пеевски? Не. Нещата са само привидни. Пеевски е външната обвивка. Той е слугата, който изпълнява волята на Господаря.

Господарят е този, който стои реално зад "Пеевски" в горното изречение. То би трябвало да звучи ето така:

"Или гласуваме Господаря или правителството пада."

Вместо краят да дойде, дойде началото. Началото на протестите и събуждането на хората. Подсъзнателно хората усетиха, че някой ги лъже жестоко и се подиграва с упражнения им вот няколко седмици по-рано. Ето защо протестите не спират 80 дни. Най-ценното право на човек, правото да избира, беше пренебрегнато в името на Господаря и неговото ламптящо желание да властва в държавата. Махането на Пеевски е фокус, измама, лъжа. Господарят е важен, а той не е помръднал от трона и продължава да маха и назначава.

С мои приятели и колеги спорим, че след като Пеевски се бил "оттеглил" ние, протестиращите, е трябвало да спрем, защото сме подменили идеята за протеста, който бил насочен специално и единствено към Пеевски. Да, в първия ден беше насочен именно към него, защото всеки от нас си беше глътнал езика след като бе разбрал. Но когато на следващия ден Пеевски се "оттегли", питам аз, какво по дяволите се промени, че трябваше да се приберем? Какво се промени? Не прекрачиха ли границата, която не трябва да пресичат никога?

Защо го махнаха? Ако, както казват от БСП и ДПС, изборът му е бил правилен, то защо го махат? Ако вярват в неговите качества би трябвало да отстояват решението си. Още преди избора, те трябваше да го обосноват и предложат на обществена дискусия. Защо го махат питам пак? Ако е защото хората не го искат, то защо са го избрали въобще? Кой ги е накарал да го изберат? Сега ако ги питате ще ви замотаят в обяснения, че това е минало и са си били поправили грешката.

ГРЕШКАТА?!? Евала, че са си я поправили. Дай Боже всеки му тази привилегия да си поправяш грешките с извинения от този тип. Отговорността е нещо абстрактно. Питаш ги, те ти казват, че са си поели отговорността. Не, не сте си я поели. Поемането й става чрез оставка и избори. Не можеш да си играеш с достойнството на хората. Подиграваш се пък после се извиняваш! Извинението е като поправката. Това е вторият шанс.

Изборите са чистилището, през което всеки фатално сгрешил в политиката трябва да мине. Особено след такива протести. Най-вече след такива протести, защото ако в миналото фатални грешки не са водили до предсрочни избори, то е било защото гражданското общество не е реагирало. Дали е било правилно или не е отделен въпрос, с който именно БСП и ДПС се опитват да умаловажат гафа си. Според тях, щом преди не сме протестирали значи и сега нямаме право. А кога ще имаме право да кажем стига, питам аз?  По тази логика има ли някакъв ден, час, месец, година, правителство, които са запазени за нас, активните граждани, когато и на които ще имаме правото да кажем СТИГА!? Кога хората ще могат да си защитят достойнството от безобразията на Господаря и неговите слуги?

Обвиняват ни, че сме нямали решения, а само искания за оставка. Аз казвам, че не е е нужно ние да даваме решения. Нашата работа е да гласуваме. Ни сме гласоподаватели, суверена, който трябва да контролира избранниците си, ако те не работят в негов интерес. Работата на политиците е да дават решения, да знаят какво вършат и да го вършат в ползва на обществения интерес, а не в интерес на мафията. Аз не искам радикална промяна на политическата система, а искам избори. Чисти и прости избори, на които хората да вземат информирано решение, а политиците да поемат отговорност за действията си и безобразията си. Никой не им е виновен, че се е стигнало до това. Единственият виновен са самите те и нека бъдат така добри да понесат с достойнство последиците от необмислените си решения.

И нека се обърна към противниците на протестите, сред които са и мои приятели. Ако мъжът бие жена си и после й каже "Извинявай", това ОК ли е? Да, има такива, които търпят. Търпят от принуда, от заслепена любов, от отчаяние, от страх. Търпиш един път, два пъти, три пъти. Правилно ли е? А къде остава достойнството? Има ли по-важно от него? Не е ли то, което ни прави хора? Изгубим ли го се обричаме да ни бият и унижават. После свикваме.

Ето от това ме е страх най-много. Свикнем ли един път, ще свикваме всеки път като стане така. Протестирайки, аз защитавам достойнството си и това на семейството ми. Ако имам и грам надежда, че ще успеем, ще протестирам. Има много форми на протест и призовавам да се използват, за да си възвърнем честта.

Та, какво се е променило след 14 юни 2013?