Германия срещу логиката

"Some blame the euro. The reasoning is as follows: The Southern Rim countries joined the single currency at an overvalued exchange rate, and as a result their prospects for export-led growth were minimal. In contrast, Germany undervalued its currency at entry and thereby continued to gain in productivity, also in part thanks to the labor-market reforms of Gerhard Schröder. Hence its trade surplus of nearly €200 billion."   

Wall Street Journal, Simeon Djankov, Bulgarian finance minister 2009 - 2013

Колегата Дянков най-накрая да каже това, което си мислят всички, но ги е страх да го изрекат.

Германия се възползва от кризата в еврозоната и това е. Ако имаше все още германска марка, немците щяха да усетят какво е това криза, но понеже слабото Евро им помага да изнасят по-лесно, те в момента се радват на добре работеща икономика със сравнително ниска безработица - 5.5% към края на 2012 г. Само за сравнение, в Гърция е 24%, в Испания 25%, Италия е 10.7% и т.н. Също така, Германия има най-ниските лихви по държавния дълг - около 1.23% към днешна дата. Това означава, че Бундесрепубликата се финансира при изключително ниски лихви, ползвайки се от статуса си на безрискова страна (страна убежище), и в същото време има обща валута с най-главния пазар за износа си - Европейския съюз и в частност Еврозоната. Излиза, че бизнеса в по-бедните страни от периферията, като Гърция, Испания, Португалия, Италия е принуден да се конкурира с немските фирми, но за разлика от тях, те вземат заеми на много по-високи лихви, но плащат разходите си в една и съща валута като немците. Мечтата на всяка експортна икономика.

Най-любимият ми пример е с туризма. Туризмът е чист износ. Представете си, че Испания, Италия, Гърция, Ирландия, Португалия, излязат от Еврозоната. Става лудница, нали се сещате. Валутата, испанското песо например, за нула време се обезценява с има-няма 50%. А сега си представете, че испанско семейство е искало да отиде на екскурзия до Берлин преди обезценката, т.е. преди връщането на песото. Да, тогава би било напълно по силите им да заделят някое друго Евро и да се отбият за 2-3 дни до улиците на Берлин.

Какво обаче се случва ако валутата се обезцени? Ами случва се, че доходът на това испанско семейство вече ще е наполовина изяден, тъй като той ще се плаща в местна валута, а не в Евро.
Същото е положението с връщането на германската марка. Ако Европа на периферията си запази Еврото, а Германия си върне марката, то марката ще поскъпне толкова много, че ще е много трудно да ходите в Германия и да харчите тяхната валута, защото на първо време ще ви е нужно да я закупите. Ако не вярвате, вижте Швейцария. Техният франк поскъпна толкова много, че се наложи да му сложат таван на поскъпване на ниво 1.20 франка за евро, за да може икономиката им да бъде конкурентна и да си изнасят Милките си. Друг подобен на Швейцария случай е Норвегия, но те почти не изнасят нищо друго, освен петрол, а той се котира в долари така или иначе.

finance.yahoo.com

Най-общо казано, не вярвайте на сляпо на приказките, че германците не са длъжни да спасяват останалите членове от Еврозоната, защото били много дисциплинирани, а другите са мързеливи. Германия бе една от първите страни, които нарушиха критериите от Маастрих за бюджетен дефицит в рамките на до 3% от БВП и дълг/БВП до 60% и с това даде лош пример на по-слабите. В момента нивото на дълг им е над 80% спрямо Брутния вътрешен продукт. За сравнение, нивото дълг/БВП на България е по-ниско от 20%. Германия, като експортно-ориентирана икономика, има най-голям интерес Еврозоната да не се разпада и именно поради тази причина е длъжна да помага на другите страни с по-лоши показатели, защото помагайки на тях тя помага на себе си. Така неприятната тема за издаване на общи облигации рано или късно ще чукне на вратата и Германия ще е длъжна да го приеме. Нарича се солидарност в момент на криза. Нещо, което до момента напълно им убягва, но на фона на предстоящите избори е напълно очаквано. Дали обаче е разбираемо?

Независими кандидати за депутати, набор 2013 г. срещу 2009 г.

И така, протестите поотшумяват, изборите наближават. Покрай цялата тази работа се чуха доста неща, но може би човешката психика е устроена така, че да запомня предимно лошите. Така например има изследвания, според които човек е по-загрижен за потенциалната загуба, вместо за потенциалната печалба. Т.е. лошите неща ангажират психиката ни в по-голяма степен, отколкото добрите такива.

За съжаление покрай полезните искания аз май запомних само неполезните или да не кажа абсурните искания. За много от тях човек няма смисъл да си губи времето да обяснява, като национализация на ЕРП-та, мораториум на сметки за плащане, забрана на партиите от прехода, политиците на съд и т.н. и т.н. (виж тук). Имаше обаче и някои "смислени" абсурдни искания, които си заслужават обсъждането. Бих искал да се спра на едно от тях, а именно искането за преминаване от пропорционална избирателна система към мажоритарна избирателна система.

През 2009 г. в парламента бяха избрани 209 пропорционално избрани депутати и 31 мажоритарно избрани. Общо 240. Тези 209 са ясни, те са стандартния подход, както си е открай време. Но другите са интересни. От 31 мажоритарно избрани, 26 бяха представители на ГЕРБ и 5 на ДПС. Навсякъде, където ГЕРБ спечелиха пропорционалния вот, спечелиха и мажоритарния. Същото и с ДПС. Това е напълно естествено. Ясно е, че мажоритарният вот следва популярната партия в сътветния избирателен район и именно кандидатът на най-популярната партия бива избиран. Така е навсякъде по света. Дори у нас, изборите за президент са такива. Winner takes it all или победителят взима всичко.

Голямото объркване идва думичката "мажоритарно". Хората си мислят, че мажоритарен вот означава популярни лица, известни обществени личности, да бъдат представени в парламента. Заблуда  е, че това е единствения начин обикновенни хора, хора извън партиите, да бъдат избирани. Голяма грешка. Вижте изборите от 2009 г. и се опитайте да назовете името на поне един мажоритарно избран депутат.

Мажоритарен вот означава победителят да вземе цялата власт и той върши работа или при президентска република или при парламентарна, но с двупартиен модел. Примерно, ако бяхме пак в началото на 90-те години, и имаше само две партии - БСП и СДС - мажоритарният вот щеше да има смисъл, защото тогава, който спечели изборите на национално ниво ще има и мнозинство в парламента. Но това важи и ако изборите бяха пропорционални. Винаги, когато са само две партии, едната ще има повече от 50% или в най-лошия случай ще бъдат равни, без значение каква е системата. Ако обаче се намеси трета партия, както беше с ДПС в началото на прехода, то нещата търпят промени и мажоритарният вот вече се изкривява, защото ако спечелилият на национално ниво вземе всичко и получи безусловно властта, то това ще е без да е имал задължителните 50% от депутатите в парламента. Това би било диктатура на малцинството, особено като се има предвид, че президентът се избира по абсолютно същия начин и така цялата власт ще премине в една партия, която в края на крайщата може да е взела власта примерно с 40% от гласовете. Т.е. тази партия всъщност е малцинство, защото другите 60% не са гласували за нея. С примера от 2009 г., ако парламентът се състоеше само от 31 депутатски места, ГЕРБ щяха да имат 26 депутата, а ДПС 5 депутата. Нямаше да има други партии, нямаше да има други личности. Победителят щеше да има мнозинство на което да му завидят видни световни диктатори, а депутатите на ДПС можеха въобще да не се вясват на работа (те май и сега не ходят или поне патронът им).

Има обаче по-добро решение как хора, извън партиите, да бъдат избирани. Това решение идва с новия Избирателен кодекс, приет само преди месец. Та значи там е заложено, че освен партии и коалиции, могат да бъдат избирани и независими кандидати.

А сига де, какво е това животно независим кандидат? Ами това животно,  уважаеми дами и господа, е именно едно от желанията на протестиращите - възможност да участват в изборите, без партии. То е заложено там, обаче просто не се знае от хората. Чия е вината е трудно да се каже. На политиците ли е, че не са излезли да обясняват (да не са луди, все пак те си гонят интереса и аз ги разбирам) или на проитестиращите, които отказват масово да четат? По-скоро бих обвинил протестиращия, че не чете, щото най-малкото законодателят му е дал възможност да участва. Надявам се ме разбирате, че сме големи хора вече (щом си над 18 години) и не е нужно все още майка ти да те храни. Нали ти е сготвила, поне да имаш какво да ядеш. Как ще го ядеш си е твой проблем. All cool :).

За да дам един нагледен пример как мажоритарната система не работи и как сегашната система с независими кандидати е по-добра съм избрал примера с Валерия Петрова - независим кандидат за депутат от Варна от парламентарните изборите през 2009 г. (видео тук). Тогава, ако си спомняте, Валерия участва като мажоритарен кандидат, но завърши на 3-то място в крайното подреждане, нареждайки се след кандидатите на ГЕРБ и БСП. Понеже бях застъпник за Валерия в една от секциите във Варна, все още помня изцикления поглед на представителката на БСП в комисията, когато разбра, че Валерия е 2-ра, вземайки повече гласове отколкото представителя на БСП. В онзи случай обаче, в Народното събрание влезе само кандидатът на първо място, т.е. на ГЕРБ. Кой беше и за какво се бори само той си знае. Но това е положението и то е напълно нормално, с оглед популярността на партията му.

Валерия Петрова.

Какво ще стане обаче, ако приложим сегашния Изборен кодекс към тогавашните избори, т.е. през 2009 г.? Нещата изведнъж придобиват съвсем различен вид. Нека да припомня, че за Валерия гласуваха общо 34 514 души от общо 246 373 действителни бюлетини. Това прави 14%. Въпреки добрия резултат, излиза, че тези хора са си дали гласа на вятъра. Въобще всички, не гласували за първия, са си изгубили гласа или това прави малко над 150 000 души, чийто глас е изгубен или 61%. И това само за Варна! На национално ниво нещата стават драматични и числата преминават в милиони изгубени гласове. За една парламентарна, демократична република, каквато уж се бием в гърдите че сме, милиони гласове да останат непредставени, захвърлени на боклука е просто абсурд и несравним срам. Това просто е пълна безсмислица за многопартийнте системи. Та какво става ако приложим сега действащия Избирателен кодекс към тогавашните резултати? Ето какво:

1. За да се кандидатираш сега за независим кандидат ти трябват 5 000 подписа - Валерия тогава трябваше да събира 10 000.
2. ЦИК определя районна избирателна квота според тяхната методика - чл. 9, ал.1. Според тогавашните данни и сегашната методология, районната избирателна квота за МИР Варна (многомандатен избирателен район) щеше да бъде:
 - или 18 900 гласа, изчислени като числото от действителния брой подадени гласове за мажоритарните кандидати се раздели на общия брой на мандатите за МИР Варна, т.е. 246 373 делим на 13 мандата.
 - или 20 100 гласа, изчислени като числото от действителния брой подадени гласове за пропорционалната листа се раздели на обшия брой на мандатите за МИР Варна, т.е. 262 096 делим на 13 мандата.

Разликата от 1 200 гласа (20 100 - 18 900)  в този случай е несъществена, тъй като за Валерия гласуваха 34 514 души или 1.7 пъти повече от необходимото, според по-високата районна избирателна квота от 20 100 души.

Изводът е, че ако сегашния Избирателен кодекс се приложи към изборите през 2009 г. Валерия не само, че щеше да е в парламента, но и щеше да го направи с лекота, тъй като покрива квотата почти 2 пъти. Така че, до всички тръгнали към парламента, до всички млади хора, които протестираха с искания за по-достъпни избори - сега е вашият момент. Ето, следвайте примера на  Кирил Йорданов, вече бившия кмет на Варна. Човекът явно е решил, че бариерата за влизане не е висока и ще се пробва да стане независим депутат от Варна. Бас хващам, че ако не влезе, то поне ще е много на близо.

Това младо момиче, Йоанна Иванова и нейните приятели от протестите (Янко Попов, Дончо Дудев и Ангел Славчев), чудя се, защо вместо да си търсят партия под наем (виж видеото), вместо да се притесняват тази партия "да не е обвързана с престъпни фигури", като толкова искат да използват този шанс, защо не взеха Изборния кодекс и не прочетоха за тази възможност. Досега вместо 5 000 подписа щяха да са събрали 50 000 и нямаше да има партия, която да проучват става или не става. Влиза си момичето като независим депутат от някой от МИР в София и толкова. Ако вземем 24 МИР София (това включва широкия център плюс Подуяне, Искър, Кремиковци, Слатина), то районната избирателна квота щеше да е от порядъка на 17 200 души при около 53% избирателна активност (по данни от ЦИК от изборите през 2009 г.). Това е дори по-малко, отколкото трябваше да постигне Валерия във Варна, при условие, че нейните телевизионни изяви се брояха на пръстите на едната ми ръка.

Йоанна Иванова.

Задавам си тези въпроси и не мога да си отговоря. Че в някои искания няма логика е ясно. Че това може би се дължи на обяснението, че хората по улиците искат само да гласуват, а друг да върши работата пак е някак си приемливо, щото те си имат друга работа. Но когато искаш да участваш и всяка неделя стоиш под прозорците ту на президентството, ту на парламента, с искания за по-достъпни избори или гражданско участие в управлението и ти се дава такъв шанс, а ти дори не си го и помислил или добре преценил, е това вече е доста странно. Да ме прощават, много са симпатични, но тръгването на избори с оправданието "ние не знаехме, щото никой не ни каза" е меко казано несериозно. Имаха доста време за събиране на подписи, но не го направиха. Вината, ако не влязат ще си е само тяхна и на никой друг. Искрено се надявам да ме опровергаят.

Леви ли сме, десни ли сме?

Покрай толкова много политика в последните седмици няма как да не зачекна тази тема и тук. Обещавам обаче да не досаждам с политическa пропагандa и ще се опитам да съм възможно по-безпристрастен.

Преди 4 години си направих в интернет тест за политическа принадлежност, ей така, от любопитство. Понеже мислех, че съм сигурен, къде стоя в политическия спектър, резултатът предварително ми беше ясен, но все пак реших да попълня теста. Останах изненадах, разбира се. Според отговорите, които дадох, аз съм по-скоро човек с ляво мислене, отколкото с дясно. Е как така?! Възможно ли е да съм ляво мислещ гласоподавател, при условие, че никога не съм гласувал за лява партия през живота си?

Сега пак си направих подобен тест. Дори направих два, като единият бе много кратък, другият по-дълъг. Според дългия тест  аз съм ляв центрист, че и малко авторитарен тип.


My Political Views
I am a center-left moderate social authoritarian
Left: 1.47, Authoritarian: 2.35

www.gotoquiz.com

Според втория, по-кратък тест, съм либертарианец. Либертарианизмът (виж Wikipedia) поповядва правото на лична свобода, право на собственост и стремеж към щастие, но най-характерното за тази идеология е минималната роля на държавата, т.е. обратното на това, което проповядва социализмът.

www.theadvocates.org

 
















Както виждате от адресите, тези тестове са чужди, а не български. Това според мен има значение, защото въпросите са доста странни за нашата действителност. Или поне нетипични и много непопулярни. Например, имаше въпроси от типа "За или против гей браковете сте" или "Трябва ли да има военна намеса в случаи на тиранично управление в друга страна", "Трябва ли да се изучава религия в училище", "Трябва ли приматите да имат същите основни права като хората", "За или Против експериментите с животни за научни цели", абортите и др. подобни. Колко от нас са наясно какво предполагат отговорите на тези въпроси в контекста на политическите ни възгледи? Аз самият не съм много наясно.

Самоопределянето тук, дали сме по-скоро с леви или с десни възгледи, е доста грешно. Възможно ли е да твърдим, че сме дясно - мислещи, а в същото време да искаме по-социално общество? Според мен е възможно и дори много често срещано нещо. Причина за това е, че след толкова много години, политиците в България така и не обясниха на хората, кое е консервативна политика и кое е социална. Една от причините е, че те самите, членувайки в партии с уж ляво или дясно ориентиране, не са наясно със самите понятия и идеологии. Когато се кандидатират за депутати те не се водят от политическите си възгледи, а по-скоро от лични интереси и предпочитания. Единственото по-извесно нещо е, че ако си за високи данъците си ляв (социален), а ако си за ниски данъци си десен (консервативен). По-голяма роля на държавата в нашия живот означава ляво, а по-малка роля означава дясно.

Зависи обаче. Консерваторите искат държавата да гарантира устоите на семейството, също така държат на религиозните ценности и са против гей браковете. Те са по-близо до националистите и на теорията са по-скоро против участие в международни организации, като ЕС и НАТО. Социалистите пък са за по-голяма роля на държавата в преразпределянето на доходите, т.е. по-високи данъци за по-богатите и по-голяма социална солидарност. Те са и по-либерални по отношение на сексуалната ориентация, религиозната свобода и са против намесата при военни конфликти. Също така са ЗА забраната на тютюнопушенето на обществени места, а няма идея, която да подкрепям с по-голям ентусиазъм от тази. За тях участието в международни организации е нещо желано и типично. Познайте по време на прехода коя партия беше против НАТО и коя за НАТО? Точно така. Социалистите, БСП, бяха против, а десните, СДС, бяха за. Да си спомняте някоя от големите партии на прехода, БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ да са заемали категорична позиция по въпросите по-горе, когато са се ориентирали я в лявото, я в дясното политическо пространство?

Всяко демократично общество си има и леви и десни. Но понеже у нас левите са наследници на крайно левите, т.е. на комунистите, тези от нас, които имат по-социални убеждения не са склонни да гласуват за тях, именно поради липсата на разграничаване с историята на старата БКП. Така хората гласуват за самопровъзгласили се консервативни партии или такива, които се числят по-близо до център-дясно, само и само за да не бъдат обвинени, че подкрепят бивши комунисти.  Ако социалистите не носеха бремето на комунистическата партия, то най-вероятно гласоподавателите им биха били още повече. Но понеже историята ги свързва с тоталитарния режим, гласовете отиват в другата крайност. Без да съм сигурен, мисля, че това важи за цяла Източна Европа.

Другата крайност обаче не е толкова дясна, колкото си мислим. В България някои десни партии са си направо леви в сравнение с консервативните партии в Щатите или във Великобритания. Консерваторите на Камерън са готови да подложат на референдум участието на UK в ЕС, докато т.н. десни в България никога няма да поставят на карта участието на страната ни в този съюз.

Всъщност тук май бъркаме понятията дясно с демократично и от там идва целият проблем. Мислим си, че е демократично да се гласува за десни партии, защото идването на демокрацията през 1990 бе свързана с идването на дясната партия СДС (колко е дясна в традиционното схващане е друг въпрос). От там дойде и тази заблуда. БСП, лявата алтернатива, стана нарицателно за комунизъм, а техните опоненти, десните, станаха нарицателно за демокрация. А в свободните държави съществуват и леви и десни, като и едните и другите са демократични.
Ако съм гражданин на някоя скандинавска държава, където стандарта на живот е един от най-високите в Европа, най-вероятно бих гласувал за лява партия. В богата държава бих предпочел по-висок данък, но за сметка на това ще съм сигурен, че ще има по-справедливо разпределение на богатствата и аз ще бъда по-защитен в обществото. Подкрепям гей браковете, за религиозна свобода съм, не смятам, че всяка двойка трябва да сключва брак и както споменах съм за въвеждане на забрана за тютюнопушене на обществени места. Все леви политики. В България обаче, социалистите въвеждат плосък данък, а десните въвеждат данък върху лихвите. Социалистите бяха против НАТО, а десните обратното. И така излиза, че нещата тук са обърнати. Доста объркващо, особено, когато предстоят избори и трябва да избираш между социална или консервативна политика.

И тъй, изборът дали да сме с дясна политическа ориентация или с лява не е избор на демократично срещу недемократично. Това е избор на ценностна система, която най-вероятно се е изградила с течение на времето и е твърде късно на 25 или 30 години да се опитваме да се нагаждаме към другата крайност. Или сме консервативни типове или сме разкрепостени или пък по-малко от двете. И когато трябва да направим избор, да се върнем назад и си припомним посланията и действията на политиците, докато са били в управлението или в опозиция и на базата на техните успехи или неуспехи да преценим дали са приемливи или не. Да чакаме само на партиите, те сами да се самоопределят като консрвативни или леви, за да решим дали ще ги подкрепим, би било играене на тото. А правото на глас е едно от най-големите човешки права и е добре да бъде употребявано рационално и с по-малко чувства.

Топлофикация или как намалението стана увеличение for Dummies.

Нямах намерение да пиша за Топлофикация, но днес получих новата си сметка за януари и си промених мнението. Всъщност, понеже има малко предистория, вижте отговора на мое писмо, което им бях пратил, по повод увеличената ми сметка с над 140% за декември 2012 спрямо декември 2011.

Уважаеми господин С.,

Благодарим Ви, че се обърнахте към нас за съдействие при изясняване на сметките за м. Декември 2012 г. Бихме искали да направим някои уточнения, а именно:

1. Потребената от етажната собственост в сградата топлинна енергия се измерва от монтирания в абонатната станция търговски прибор-топломер и след приспадане на технологичните разходи се разпределя между отделните имоти на база предоставените от ФДРпрогнозни данни за отопление и подгряване на вода, определени при спазване изискванията на Наредбата за топлоснабдяване (НТ);

2. Реалната оценка на дължимата сума се прави от фирмата за дялово разпределение след края на отоплителния сезон, след отчет на уредите за дялово разпределение. На основата на извършените отчети фирмата изготвя изравнителни сметки за всички потребители в сградата, като преразпределя потребената от сградата-етажна собственост топлинна енергия през отчетния период. Изравнителната сметка представлява разлика между прогнозно начислените по фактури суми за отчетния период и стойността на действително потребената топлинна енергия;

3. За всички имоти в сградата, независимо от потреблението на топлинна енергия в тях, се разпределя и част (пропорционално на проектните им отопляеми обеми) от количеството топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация. Това количество е различно за различните сгради, отразява начина на ползване на топлинната енергия от потребителите и дава характеристика на техническото състояние на отоплителните инсталации. На основание чл. 143, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗЕ, „Отопляемият обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от потребителя помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект;

4. Влияние на външната температура и цената на природния газ:

            Измерената средна външна температура за гр. София е както следва:

            ●  + 1,4°C  през декември 2011 г.

            ●  - 0,8 °C през декември 2012 г.

            Показател за необходимостта от топлинна енергия за отопление са т.нар. „отоплителни денградуси”. За мес. декември 2012 г. се наблюдава повишение с 13% спрямо декември 2011 г.

Ниската външна температура обуславя по-големи нужди от енергия за отопление на Вашата сградата, което е видно от отчетената по топломера в абонатната станция енергия:

            ●    12,131 MWh  за декември 2011 г.

            ●     15,037 MWh  за декември 2012 г.

През последните две години се наблюдава сериозно увеличение на цената на природния газ, което доведе до нарастване на цените на топлинната енергия на топлофикационните дружества в страната. Цените се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като в периода 2011 – 2012 г. промяната за „Топлофикация София” ЕАД е както следва:

            ●    96,10  лв/MWh  през декември 2011 г.

            ●  107,70 лв/MWh  през декември 2012 г.

Повишението е над 12 % и се отразява пряко върху сметките за енергия за отопление на потребителите.

Повечето консумирана енергия, вследствие на значителното по-ниската външна температура, както и по-високата цена на енергията, са причина за увеличената сума за отопление във Вашето жилище през декември 2012 спрямо същия месец 2011 г.;

            За месеците декември 2011 и декември 2012 се наблюдава увеличение на енергията за отопление:

            ● за м. декември 2011 г., начислената енергия е 433,316 kWh, съответно 41,64 лв.;

            ● за м. декември 2012 г., начислената енергия е 770,510 kWh, съответно 82,98 лв.;

            Консумацията Ви е определена от фирма Техем , която извършва дяловото разпределение на топлинната енергия между живущите във Вашата сграда и подава тази информация в „Топлофикация София” ЕАД.

            На база на горните данни е изчислена енергията за отопление за отделните имоти в сградата. Ако желаете по- конкретни данни , моля обърнете се към ФДР.

           

Благодарим Ви още веднъж за проявеното разбиране и се надяваме да бъдем полезни за постигане на топлинния комфорт във Вашето жилище.

                                                                                              „Топлофикация София” ЕАД

Така. Сега следете какво правят тези пичове. 

Първо са дали точна стойност на изразходваната топлоенергия от сградата - 15 037 kWh  за декември 2012 г. Второ обаче, са ми объркали сметките за декември 2011 и 2012. Явно са взели на някой съсед. Моите са по-високи, като прогнозната ми за дек. 2012 изразходвана топлоенергия е за 981 kWh, което прави 105.76 лв., при 43.44 лв. за дек. 2011 и 450 kWh - увеличение със 143%. Ако се питате колко ми е била изравнителната сметка миналия сезон - беше около нула (0), т.е. сега би трябвало да са ми заложили почти същото потребление, каквото съм имал и предишният отоплителен сезон. Трето, идва сметката за януари 2013. Там пише, че изразходваната топлоенергия от сградата е 14 017 kWh, а тази на имота пак е за 981 kWh. Абсолютно същата стойност!!! 

Как е възможно такова съвпадение? Възможно е като ви надуят прогнозния дял. И това го има във фактурата. Увеличили са ми прогнозния дял и излиза, че съм изразходвал същата топлоенергия, каквато и предния месец, въпреки че сградата е намалила общата консумацията с над 1000 kWh. На страницата на Техем пише, че прогнозен дял се променя само след междинно отчитане. Но тук никой не е идвал да прави такова. Или Топлофикация ми променят всеки месец прогнозния дял или Техем и така изразходваната топлоенергията на имота си остава една и съща. Забравих да отбележа, че за януари 2013 сметката е със 7% по-ниска от дек. 2012. Това се дължи на заявеното намаление през декември 2012, че парното ще поевтинее и на нищо друго. А че средната външна температура вече е плюс 0.90 градуса в сравнение с минус 0.80 предходния месец (т.4)? Това ле води ли до по-ниско потребление?

Накратко, гледайте си фактурите. Също така, ако можете, съберете се етажната собственост и заявете, че искате реално отчитане, всеки месец. Иначе рискувате да дойдете на моето. А всъщност е ясно, че някои хора заявяват нулево потребление и цял сезон нищо не плащат, но ползват парно и топла вода и така до изравнителните сметки. В това време, за да си избие разходите, Топлофикация ми увеличава шрогнозния дял (явно всеки месец, според разходите) и се кредитира безлихвено за моя сметка. Ако не им платя навреме обаче, ми начисляват наказателна лихва. А знаете ли колко е законовата лихва за просрочие? 10% плюс надбавка! 

И последно, за да има интрига, ще вкарам и нотка на (гео)политика. Нали си спомняте облъчването по медиите миналата година как Газпром намали цената на газа с 20% за България. Неслучайно цитирам сайта на Бареков, щото те са най-добри в държавната пропаганда. Ами вижте точка 4, където Топлофикация се обясняват, че понеже цената на природния газ се повишавала през последните 2 години, то затова от  96,10  лв/MWh  през декември 2011 г. става 107,70 лв/MWh  през декември 2012 г.. Сега си погледнете фактурите и кажете каква цена виждате за 2013? Аз виждам 99.97 лв./MWh. Намалението от 7% (2013 спрямо 2012) се оказва увеличение с над 4% (2013 спрямо 2011). Така че, тези лъжи за незапомнено намаление с Газпром, само щото Бацето е пръв приятел другаря Путин са прах в очите. Същото е и с увещанията за евтината електроенергия от бъдеща АЕЦ Белене. Няма такова нещо, ей! Както 60% гласуваха на референдума със ЗА, така сега излизат да протестират, че цената на тока била висока. Ами колко си мислим, че ще струва електроенергията като се платят още няколко милиарда за Белене? Да не би тя да е безплатна?

Айде със здраве, а който може и с байряк.

Аукцион за 800 млн. лв.

Добре, махнаме Дянков. Махнаме лошия чичко с очилцата, дето наду сметките за ток и нещата се нареждат.  Сега очаквам държавата да цъфне и да върже. Или не, по-скоро очаквам в МВР да си вдинат заплатите (поне тук Дянков успешно се противопоставяше на Цв.Цв., сега интересно как Томислав Дончев ще го направи), очаквам забраната за пушенето да отпадне, очаквам да увеличат заплати в администрацията поголовно. Защо? Ами щото идат избори и няма как. При Дянков имаше, но вече няма как. Малко перде си беше, но това е по-скоро позитивна черта, отколкото да си като М. Найденов, който освен да се хареса на Б.Б. друго по цял ден не прави. И явно го прави доста успешо.

Държавната машина май е в knock down. Скоро може да изпадне и в knot out. Дори това може да стане още в сряда, 20 февруари 2013. Нека да обясня.

Заради едни обещани плащания на земеделските производители от Мирослав Найденов в размер на 840 млн. лв., в сряда дърважата е възложила (извънредно!) на БНБ да проведе ауцкион (търг) за Държавни ценни книжа (ДЦК) в размер до 800 млн. лв. Това е най-голямото емитиране на дълг в един аукцион на вътрешния пазар, някога. Та с тези пари ще се запълни дупката във фискалния резерв, която се отваря след плащането на тези субсидии. Но нали знаете, че няма безплатен обяд. Този дълг е със срок на падеж 6 месеца, докато ЕС върнат парите, и със сигурност ще постави Министерство на финансите пред ситуацията да преглътне и плати по-висока лихва в сравнение с една седмица по-рано, преди всичките тези рокади да станат факт. Само за сравнение, един нормален аукцион за ДЦК е в размер до 50 мил. лв. Сега 800 милиона! Това е 16 пъти повече от стандартното. Как го мислят тези хора, не знам. Все едно продават домати. Именно за това инвеститорите ще поискат и по-висока лихва и ще са напълно прави. И то да не е само едно издаване на дълг. До края на годината ни очаква яко задлъжняване и преглъщане на все по-високи лихви, щото както е тръгнало, бат ти Бойко явно е решил да удовлетворява всякакви искания, от всеки, а до края на мандата има достатъчно време синдикатите да извият още някоя друга ръка. Сакън, да не вземе някой да дойде в София да протестира, че Му знаем болката на тази тема колко е голяма. Все пак трябва да сме харесвани от всички, а Дянков бая сол отнесе, че не отпуска кранчето лесно. Друг е въпроса, че той изигра ролята на бушон покрай протестите, но това е друга тема.

Та така де. Очакват ни доста интересни дни. А дали ще са добри ще се разбере много скоро, като мине сряда.