Резултати от аукцион за ДЦК от 10.11.2014

Вчера БНБ и МФ проведоха аукцион за продажба на 5-годишни ДЦК чрез преотваряне на вече съществуваща емисия - BG2030013117. Резултатите са:

• Допуснати поръчки до участие - 116 250 000 лв.
• Одобрени поръчки - 55 000 000 лв.
• Коефициент на покритие - 2.11
• Среднопретеглена доходност - 2.63%
• Максимална доходност - 2.70%
• Минимална доходност - 2.56%

За разлика от предишния аукцион, коефициентът на покритие значително се е подобрил и от 1.26 през октомври, сега е 2.11. Прави впечатление, обаче, че няма подадени несъстезателни поръчки, което води до повипшаване на средната доходност, тъй като за запълването на квотата им се одобряват състезателни поръчки с по-ниски цени (по-висок доход). Оттам е и една от причините средният доход да се повишава от 2.42% на предишния до 2.63% на вчерашния аукцион. Само за сравнение, най-нисък доход по тази книга е постигнат през юни 2014 - 1.80%, когато държавата се е финансирала най-изгодно.

Важно е да се отбележи и спредът (разликата) спрямо немските книжа, които служат като бенчмарк, т.н. рискова премия. Увеличаването й най-общо означава, че съответната държава, България, започва да се финансира все по-скъпо, за разлика от Германия, която се счита за безрискова дестинация за инвестиране в ДЦК. И ако на предишния аукцион спредът е бил 226 базисни точки, то сега е 263 базисни точки. Само виждате, че гледайки само постигнатия среден доход, който се увеличава от 2.42% на 2.63%, т.е. 21 базисни точки, не показва в пълна степен картината, а трябва да с види и рисковата премия, която се увеличава с 37 базисни точки. Междудругото, 263 базисни точки спрямо 2.63% доход до падеж означава, че немските 5-годишни книжа имат доход 0.00%. Това само за ей така.

Интересен факт. Доходът на вторичен пазар по 10-годишните еврооблигации, които министър Чобанов и правителството на Орешарски емитира лятото е около 2.85% доход до падеж, т.е. малко повече от доходът по тези 5-годишни книги. Доходът по 10-годишните ДЦК по вътрешния дълг, обаче, е 3.50% (от последния аукцион за тези книжа през октомври). Виждате, че има разлика между оценяването на книжата по вътрешния и по външния дълг. Една от причините е валутата (евро срещу лева), друга е размерът на емисията, но както и да го погледнем съшествува един вид арбитраж*, където може да продадеш 10-годишни книжа по външния дълг на 2.85% и да си купиш 10-годишни книжа на 3.50% по вътрешния дълг и всичко това в условията на валутен борд и фиксиран курс евро/лев. Или другата опция е да си купиш двойно по-къси книжа на 2.63% и да си намалиш т.н. дюрация, която оценява риска от измърдване на цените. Колото по-дълга е една книга, толкова по-висок е риска при малки изменения в дохода да се стига до големи изменения в цените. Това само като идея :).

Тази седмица очакваме да разберем каква ще бъде актуализацията на бюджета и колко допълнително дълг ще бъде емитиран до края на годината. Още следващия понеделник ще имаме акуцион за преотваряне на 10.5-годишните книжа, където ще се види какво е настроението на инвеститорите и как са приели тази актуализация. Дотогава stay tuned.

* арбитраж има, когато можеш да купиш нещо, някъде на по-ниска цена и да го продадеш другаде на по-висока цена.

Източници:

БНБ и МФ

• http://bnb.bg/FiscalAgent/FAOnetimeInformation/FAResultsAukcions/index.htm
• http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8672
• http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/8636

КТБ - Спасение Не дебне отвсякъде

Снощи, гледайки Референдум по БНТ 1, където участваха професори, експерти, синдикати и бизнес преставители, се чуха няколко меко казано неистини по темата КТБ.

Например, един бивш подуправител на БНБ свободно развиваше тезата, че парите на общини, болници и училища в КТБ ще бъдат загубени, ако се остави банката да фалира. Това не е вярно и най-вероятно тя, като един бивш подуправител, е напълно наясно, знаейки, че всички средства на бюджетни единици в страната са обезпечени с ДЦК именно за да бъдат застраховани срещу такива рискови събития. Това означава, че всички пари на общини, болници и училища са гарантирани по закон, тъй като зад тях стоят реални обезпечения, а не някакви имагинерни активи, за каквито се говори, че са открити при одида. така че община Бургас може спи спокойно, че 20-те млн. лв. в КТБ ще й бъдат възстановени. Друг е въпроса за управленските качества на хората начело на община Бъргас, които са вкарали толкова огромна сума в една банка, и то КТБ.

Такива твърдения бяха подкрепени и от представителя на синдикатите и само показва колко свободно може да се спекулира с тази тема, незачитайки нормативната уредба и как журналистите стоящи срещу тези "експерти" са неподготвени да задават правилните въпроси, оставяйки да се чуват в ефир напълно неверни неща, които доста лесно могат да манипулират мнението на зрителите и слушателите.

Разбирам стремежа на някои хора да защитят собствените си интереси в случая с банката. Разбирам мотива им, ако се окаже, че такива хора или техни близки имат влогове/кредити в банката. Затова, обаче, трябва да се чуват и другите гласове, които твърдят, че банката е пирамида и е пълно безумие да бъде спасявана, тъй като активите (раздадените кредити) са без обезпечения и държавата никога няма да си възстанови вложените пари, които, според БНБ, са в порядъка на 4.2 млрд. лв. И за да обясня на по-прост език какво означава кредит без обезпечение, това е все едно КТБ да е дала 4.2 млрд. лв. на фирми срещу голото обезщание да ги върнат един ден. Кредит срещу лична карта, като в случая зад личната карта стоят или някакви служители, бушони, или кухи фирми, които нито имат активи, нито имат персонал, нито има намерение да връщат пари на някого. Накратко финансова пирамида.

И за да не кажете, че си ги пиша ей така, само ще цитирам доклада на БНБ и одиторите, според който около 86 фирми, които са получили кредити от КТБ, са се регистрирали на общо 7 адреса, а 6-ма служители на КТБ са вписани като управители на част от тези фирми. Това са т.н. поставени лица, които най-вероятно мажоритарният собствник, Цветан Василев, е използвал като пионки за да удоволетвори своите цели.

Приказките, че банката може да бъде оздравена, че този доклад на одиторите не е верен са доста несериозни. Твърдението, че КТБ не е имала просрочия преди да бъде поставена под особен надзор само доказват пирамидалната истина, че стари кредити са били обслужвани с отпускане на нови кредити, чрез които се изплащат лихвите и главниците по старите. Именно това разкрива схемата като финансова пирамида, която за да съществува трябва да расте лавинообразно, а точно така се е случило през изминалите повече от 10 години на съществуване на КТБ, която от едно джудже банка се превърна в четвъратат по големина банка в страната, не и без помощта на държавата, която е насочвала парите на държавните дружества натам.

Истината е една, и тя е, че банка няма. Това е бездънна яма, в която са изливани пари на вложителите в собствни проекти на собственика и на неговия партньор, КОЙ, които или работят на загуба или вече са обявили несъстоятелност и нямат бизнес. С малки изключения, най-вероятно, има и активи, които работят и този доклад казва точно това. За съжаление, обаче, те няма да стигнат за изплащане на всички влогове, а само на част от тях. Факт е, че парите ги няма. Те не са изчезнали, а просто са сменили собственика и вече не са на разположение на банката, а нейните сложни схеми за източване, чрез които се финансираха медиите на партньорите и се създаваха политически проекти. Трудно биха били възстановени и именно затова държавата не трябва да се намесва и да спасява нещо, което никога няма да възстанови. Тя обаче може да разследва, в лицето на прокуратурата, и да накаже виновните за най-голямата измама, срещу която, междувпрочем, протестирахме толкова месеци наред.

#КОЙ?

За БНБ, авторитета и други илюзии.

"Такъв е случаят със странното изявление на посланика на Съединените американски щати Н. Пр. Джеймс Уорлик пред БНТ днес, изразяващо съмнение в прозрачността на капиталите на банка, оперираща на българския пазар, като по този начин пряко накърнява безупречната репутация на БНБ като надзорен орган и доверието в българския банков сектор като цяло." (виж цялото изявление тук)

Изявлението е от Решение на Управителния съвет на БНБ от 10 май 2010 г., а визираната банка е КТБ. БНБ набива канчето на тогавашния посланик на САЩ в България и се изумява, че е поставил под съмнение надзорните му функции. Аууу!!!

Сега звучи идиотско. То вече всичко, което излиза от БНБ звучи идиотско. И не защото там работят идиоти, а защото всички там работят за да изчистят името на един Управител на БНБ, който е изгубил всякаква лигитимност и се опитва да си спаси кожата в последния момент. Ето за това звучи идиотско, имайки за цел да ни направи и нас на идиоти.

За наше щастие има много хора, които усещат, когато се опитват да ги баламосват с глупости. И не преувеличавам ни най-малко като казвам глупости. Това да тръбиш последните 4-5 години, че КТБ е стабилна, че е безупречна, че Надзорът си върши работата... всичко това бяха пълни глупости и постепенно нещата явно си дойдоха на мястото. Защото няма как една пирамида да не се сгромоляса. Нямаше как да плащаш тройно-четворно по-високи лихви по депозити и облигации и да твърдиш, че имаш само 2-3% лоши кредити в кредитния си порфейл, докато средно за банковата система лошите кредити са около 17%. В тази връзка е много интересно, защо държавата в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете в банките защитава депозитите до 196 хил. лв. на човек във всяка една банка, а тези депозити имат различни лихви, в някои случаи превишаващи 2-3 пъти най-ниската в системата? Къде е логиката в една банка 1000 лв. депозит да са на 2%, а в друга на 4%, като и в двете са защитени еднакво? Защо, например банка като КТБ, плаща същата годишна премийна вноска в този Фонд (0.50% от депозитната си база), въпреки че е по-рискова? Това не е ли пазарно изкривяване и изкуствено създаване на усещане за спокойствие у всички вложители? Разбира се, че е.

Ако си спомняте, в началото на 90-те години в района на Добруджа имаше една пирамида - Югоагент (виж повече тук). Тогава, отново с активното бездействие на БНБ, тази пирамида събираше пари от граждани с обещанието за плащане на високи лихви. Накрая се сгромоляса и отново много хора останаха да си търсят парите. Понеже обаче човек бързо забравя, този модел се повтаря през няколко години, и то успешно чрез различни други измислени фирми. И ако човек си е виновен сам за себе си, то за какво обаче е ролята на регулатора? За какво ни е нужно БНБ, след като не работи ефективно? Само за да плащаме на едни чиновници, може би?

Истината е, че от началото на прехода, БНБ е една неефективна институция. Дори може да се каже, че от нея произтичат по-голямата част от проблемите на прехода. Особено ярко в спомените ни е 1996 г. Ако в годините след въвеждането на Валутния борд БНБ е спечелила все пак някакъв авторитет, бидейки негов успешен защитник и трупайки валутни резерви, то последните месеци показаха, че в полето на надзора Централната банка се е крепяла на една лъжа. Лъжата, че всичко в банковата система е под нейния контрол и тя е в състояние да използва всякакви средста за да я защитава. Не само, че не може да упражнява превантивен контрол, но и няма никакви инструменти за да противодейства. 

"Българската народна банка заявява категорично, че ще използва всички свои средства и ресурси, за да гарантира спестяванията на хората."

Цитат от Прессъобщение на БНБ от 27 юни 2014 г.

Кои средства? Валутните резерви ли? БНБ не може да използва свои средства, защото законът не й го позволява. Може да ползва Нардба 6 и да подпомага банките само срещу определено високо-ликвидно обезпечение, но в този случай КТБ не са разполагали с такива активи. Ние сме във Валутен борд. БНБ не може да печата пари, т.е. да изкупува държавен дълг. Не може да определя основната лихва, а само да я обявява. Може единствено да определя минималните задължителни резерви (МЗР) и с тях ефективно да охлажда кредитни бумове или да стимулира кредитна експанзия. За други обаче неща може само да гледа отстрани и да се вайка. Вместо средства на БНБ се използваха публични средства чрез Министерството на финансите, което емитира 1.23 млрд. лв. и с които най-вероятно се подпомогна друга системна банка. Дори и спасяването й не е заслуга на БНБ, а на държавата, за което тя, т.е. ние чрез нашите данъци ще платим лихва от около 10 209 000 лв. (1.23 млрд. * 0.83%). 

"По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка. БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално."

Из Прессъобщение на БНБ от 17 юни 2014 г.

Това е три (3) дни преди КТБ да поиска БНБ поставянето им под особен надзор. 

"Както към момента на одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, така и към настоящата дата, в условията на продължаващите съмнения в качеството на активите за КТБ не може да се направи категорично заключение, че отговаря на изискването за платежоспособност, поради което не са покрити всички задължителни условия за получаване на държавна помощ, съгласно одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки."

А това е от 22 август 2014 г. Вече БНБ пеят друга песен. Значи три дни преди поставянето й под особен надзор КТБ е била с висока ликвидност и капиталова адекватност, а след това заключват, че имало съмнения в качеството на активите й. 

КТБ придобива Креди Агрокол

"На основание чл. 28, ал. 1, чл. 28а, ал. 3 и чл. 28б от Закона за кредитните институции, във връзка с чл. 18-19б от Наредба № 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции, подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор”, г-н Цветан Гунев, издаде одобрение за придобиването от „Корпоративна търговска банка” АД на всички акции с право на глас от капитала на „Креди Агрикол България” ЕАД в размер на 92 090 621 лева. По този начин „Корпоративна търговска банка” АД ще притежава пряко квалифицирано акционерно участие в размер на 100 на сто от този капитал."

Из Прессъобщение на БНБ от 7 май 2014 г.

Какво да кажем повече. Тотална лъжа пред обществото. И ако дори само приемем, че лъжата КТБ може да бъде оправдана заради неизвестността от казване на истината, то защо тази лъжа е била изричана през всичките тези години? Нима не е можело Надзорът да я провери, да поиска проверка на капитала й? Нима не са чели какво се пишеше в медиите за тази банка? Нима дистанционния надзор е оправдание? За какво тогава има надзор? Въпроси, въпроси, въпроси, които знам ще останат без отговор, но поне се надявам ще има ефективни присъди. Е, както сме свикнали, все някой на някого ще плати и ще слушаме за поредните кредитни милионери посетили Южна Африка за дългосрочна екскурзия.

Един от последните бисери:

"Убедено може да се заяви, че какъвто и вариант за оздравяване и отваряне на двете банки да бъде избран оттук нататък, той минава през решение на правителството и на следващото – 43^-то– Народно събрание, а не само през централната банка. Единствено консолидирана политическа подкрепа за бързи и координирани действия може да ограничи риска от увеличаване цената на оздравяването на банковата група КТБ."

Не съм се и съмнявал, че ще кажат друго. Той, Управителят, от първия ден след поставянето на КТБ под особен надзор само се опитва да прехвърли проблема към парламента, оправдавайки се, че законът не му позволявал и политиците са виновни. Ама от кога не му позволява? Той досега спеше ли, че не поиска промяна в закона, че да може Централната банка да се справя с подопечната й банкова система. Банковата система на Министерство на финансите ли е отговорност? На данъкоплатците ли, бе, г-н Искров? Да не би случайно да сме започнали да получаваме от заплатата Ви? 

И за накрая искам да ви провокирам със следните въпрос. Щеше ли всичко това да се случи, ако знаехме, че БНБ не може да упражнява ефективен контрол по надзора и не е в състояние да се намеси адекватно при подобен проблем? Щяха ли хората да се подлъгват по-високите лихви, ако знаеха, че сами си носят риска и няма гарантиран депозит? 

Референдум за или против Прехода

Без да имам предварителна нагласа за отговор на трите въпроса по евентуалния Референдум, мисля, че като народ си заслужаваме да узнаем какви сме и какво ни е бъдещето. Не е нормално да се боим от избора на хора, които още с раждането си придобиват правото да гласуват дин ден. Референдумът е колкото за да се гласува За, толкова за да се гласува и Против. Не си спомням някога да е имало по-важно предложение за промяна в живота ни. И електронното и задължителното и мажоритарното биха били огромни промени, без да твърдя, че ще са положителни или негативни. Ако погледнете линковете ще се уверите, че съм писал против мажоритарното и не съм много съгласен за задължителното. Сигурен съм обаче, че промени са ни нужни, иначе нямаше да го има това чувство на съмнение, дали да останем или не, дали да сме предприемачи или не, дали да създаваме семейство или не, дали да имаме повече от едно дете или не, дали да протестираме или не, дали се примиряваме с мутро-Прехода или не.

Ако наистина, ама наистина вярваме, че тези 25 години Преход са могли да се рaзвият далеч по-благоприятно за обществото ни, то Референдум е нужен. Нужен е за да узакони Прехода или за да го отрече и да се даде ново начало.