Най-честата дискусия, която водя напоследък с приятели и колеги е как да се направи така, че след избори да не е възможно малцинството да управлява мнозинството. За пример, в момента правителството на България е избрано, по данни от ЦИК, от 37.92% (БСП и ДПС) от всички гласували или от 19.41% от всички хора, имащи право на глас. Деветнадесет процента!!! 19.41% определят кой ще управлява и кой не. Ами парламентът? Четирите партии, от които трябва да зависи приемането на законите в парламента, представляват 38.78% от всички хора, имащи право на глас. Ако загърбим всякакви политически пристрастия, то не виждам как някой ще каже, че това е нормално да продължава.
Като цяло, мажоритарните избори са най-известният начин за налагане на мнозинството над малцинството, но мнението ми по този въпрос съм го изказвал вече и то не е много добро (виж тук). Освен ако не е двуполюсен модела, както е в Щатите, то мажоритарните избори водят само до избор измежду по-малкото зло. Изборите 2009 г. показаха, че мажоритарните избори в България не работят, защото имаме многопартийна система.
Преференциалното гласуване също е вариант, но проблемът там е, че лесно може някой да си купи гласове и да изведе себе си напред в листата за сметка на друг. Ако пък всички в листата купуват, то резултатът няма да е различен от предварително нагласената листа и тогава печели партийният лидер, който я е нагласил по собствено усмотрение.
Последният пример за това как мажоритарните избори, при сега действащия Изборен кодекс, не са решение са сегашните кметски избори във Варна. На първи тур активноста бе под 25% и ако това се повтори и на балотажа, не им завиждам на варненци. Изборите за кмет във Варна са и основния аргумент на противниците за предсрочни избори за парламент, като те предричат слаба активност и при тях. Приятели твърдят, че ако сега има предсрочни избори резултатите от кметските избори във Варна като активност ще се повторят и на национален вот. Може би и то благодарение на сегашната избирателна система. От друга страна, това управление и парламент нямат доверието и мнозинството за да избира нов Изборен кодекс. Хората знаят това и са готови на едни предсрочни избори да излязат и да гласуват за парламент, който да промени Изборния кодекс.
Тогава проблемът е активността. Как да се стимулира? Задължително гласуване? Това е доста крайно и не знам как ще накажеш някой, че не е гласувал. Мисля си, че Конституцията би била доста категорична по този въпрос. Образователен ценз? Хм, ако ще отнемаме правото на гласуване на хора без образование, то би било логично да им снемем и задължението да плащат данъци, нали? Ама те и без това не плащали данъци, викат повечето. Е, аз казвам, че плащат. Как ще си купиш нещо от магазина, без да ти начислят ДДС? В кварталния магазин може и да не ти дават касов бон, но със сигурност кварталния магазинер ти слага ДДС отгоре. Или на бензиностанцията като зареждаш гориво. Т.е. с отнемане на право, трябва да има и снемане на задължение.
Аз съм по-скоро за избори с минимален праг на гласуване. Т.е., ако активността не надвиши определен процент, то изборите се обявяват за нелегитимни и се провеждат нови. Колко трябва да е прага на легитимност е въпрос на дискусии, но ми се струва много логичен подход.
Веднага ще кажете, че това би довело до избори до дупка. Не, напротив. Но дори да се получи да има 2-3 избори един след друг, това не трябва да е притеснително, ако целта ще е максимално много хора да бъдат представени. Ако се плашите от липса на правителство, в Белгия бяха без правителство почти две години. Да са фалирали?
Да си представим, че има праг от 66.66%, при надвишаването на който изборите се считат за легитимни. Да си представим и че това се приложи сега на изборите във Варна. Те са един мини вариант на България. Мислите ли, че партиите ще харчат пари за купуване на гласове в ромските гета, ако знаят, че при активност под 66.66% изборите са невалидни? Хахаха, точно така. Абсурд е да дадат и един лев. Биха купували, ако са сигурни, че активността ще надвиши 66.66%, а това няма как да го прогнозират. Може би трябва да плащат и за това хората да излизат и да гласуват по принцип, но в това няма нищо лошо. Надали ще им стигнат парите обаче. Та, ако гласуват 25%, както се и получи, то ЦИК излиза и обявява изборите за невалидни и насрочва нови. На вторите вече, хората ще излязат. По правило, след слаба активност на избори, следващите се характеризират с висока активност, защото избраното малцинство от предишните прави само поразии. Много от тези, които или не са гласували или са гласували за 3-тия или 4-тия (мнозинството) ще видят възможност за техните кандидати на повторни избори и тогава ще гласуват масово. По default, за 1-вия и 2-рия гласуват ядрата, т.е. ограничен брой хора, които винаги излизат и които са малцинство.
Сега, изборът във Варна е между Христо Бозов, заместник на Кирил Йорданов от повече от 3-4 години и кандидата на ГЕРБ, Иван Портних, зам-шеф на общинския съвет от последните две години. Е, хайде някой да ми каже, че това не е избор между по-малкото зло.
