Нови избори? Не, благодаря.

Tрябва ли да има отново избори? Или ако не избори, то трябва ли ГЕРБ като първа политическа сила задължително да участват в разговори за сформиране на някаква коалиция?

Нека дам примера с Гърция. Миналата година, там, за един месец се проведоха 2 извънредни избора за Народно събрание. Първите избори, май 2012, не дадоха възможност на никоя партия да състави правителство, не можаха да се разберат каква коалиция да направят и се наложи да се проведат втори извънредни избори, юни 2012. На вторите вече, партиите съставиха правителство и то в коалиция между техните десни и леви партии, Нова демокрация, ПАСОК и Демокртатичната левица. Нещо немислимо, но се случи. Интересното в случая е, че в 300 членния парламент в Гърция, тези три партии имаха възможност да съставят правителство още при резултатите на първите избори, тъй като имаха мнозинство от 168 депутата взети заедно, но те решиха да повторят изборите, а всъщност след повторението нищо особено не се бе променило. Трите партии си увеличиха леко преднината на 179 депутата, но като цяло това струваше на държавата много пари и ненужно губене на време. Пазарите бяха изнервени и излизането от Еврозоната изглеждаше твърде възможно. Хаосът бе на една ръка разтояние.

Коалицията между партиите в Гърция е нещо като коалиция между партиите СДС и БСП от 90-те години. Нещо абсурдно, но необходимо. Да, Гърция може да е фалирала държава, но днес нещата там вървят по-добре от преди година, а икономиката им е поне 4-5 пъти по голяма от нашата, въпреки че се е свила за последните 5 години с около 20%. Дори рейтинговата агенция Фич им вдигна рейтинга от CCC на B-. Малко е, но е в правилната посока.

Та извода е, че за да няма хаос е нужно първите партии да с разберат и да работят заедно. Би било грешка партията, спечелила най-много гласове, да бъде поставена в изолация. Изглежда най-малкото нередно от математически първа политическа сила да бъде поставяна на четвърто място. Това подменя вота и не е клише, а самата действителност. Най-малкото това означава, че интерсът на над 1 милион души, гласували за ГЕРБ, няма да бъде взет под вниание в уж правителство на "националното спасение" или "нацинално единство". Лидерите им не са деца за да се сърдят и са длъжни да направят всичко възможно, интересът на гласоподавателите им да бъде чут. Дали тези лидери ни харесват или не, тук няма толкова значение. Да, преди избори могат да се обвиняват в какво ли не, но след избори играта винаги е по-сложна и не е нужно обикновенните хора да разбрат какво се случва. Пътят към правилните решения никога не е най-лесният и най-популярният.

И за да няма намеци, че съм пристрастен, само ще добавя, че моят глас не е представен парламентарно след тези избори. Моят избор няма да го има в парламента и в никакъв случай не смятам, че светът е свършил. В понеделник отивам на работа и всичко си е постаро му. Няма нужда от истерии, че комунягите дошли на власт или така им се пада на герберите. Няма нужда от нови избори. Има нужда от спокойна атмосфера за да могат хората да ходят в понеделник на работа.