Значи, от почти две години гледаме имоти и да ви кажа нещата са много зле (ако вече не го знаете). Целият процес, от публикуването на обяви за продажба, до ходене по огледи, разговори с брокерите и с продавачите... всичко това е толкова абсурдно, че сме се хванали за главата. Става дума за напълно нормални като квадратура жилища, в напълно ненормалния ценови диапазон 700 - 1000 евро/кв.м.
Не знам колко от обявите сме разгледали, сигурно са хиляди, но резултатът е трагичен. Например, само вижте обявата от този линк: 3-стаен в град София. Става дума за 67 990 евро! Лудница! За този бардак! Започва със снимка към Южния парк. Само тази снимка, от раз, автоматически вдига цената с има - няма 300 - 400 евро/кв.м. После следва снимка на едната "спалня". Там забелязваме две легла в съседство с бюрo и PC към него, като към монитора най-вероятно има закачена камера. Сигурно ползват Skype. How cool! Това вдига цената с още около 200 евро. После следва другата "спалня". Нея не мога да я коментирам. Липсват думи. То няма смисъл да продължавам нататък. То не са вестници, анцузи или мазни пердета, които вдигнат цената с още 100 евро и ето ти 700 EUR/кв.м. А дали става за живеене или не, кой те пита. Нали гледам към Южния парк. Нищо, че то и за 300 евро не си заслужава. Дори за дарение не става, щото се набутваш в момента, в който го придобиеш - най-вече да го ремонтираш. Ако пък го купиш, покрай него ще платиш и комисионна на брокер, нотариална такса, данък и кой знае какво още. А, да, в обявата пише, че брокерът "СЪДЕЙСТВАЛ ЗА КРЕДИТ". Сериозно? Интересно коя е тая банка, дето ще кредитира.
Като споменах брокер, та се сетих за тази интересна за проучване от чуждите брокери практика, да се взима комисионна от двете страни. Ха, що? Как тъй, би възкликнал купувачът в повечето случаи. Нали клиент на брокера е продавачът? А, не било така. И купувачът му бил клиент. Така поне ми обясняват брокерите, на които като звъннем и още по телефона ни предупреждават, че преди да видим, трябва да подпишем декларация, че ще купим имота само от тях. Много странно как сме им клиенти, пък сами си търсим обявите. Що да не му дам 3% за това, че ми е отключил вратата. Никакъв интерес не ми защитава, дори напротив. Гледа да вдигне цената, че да налапа тлъстата пачка.
За да илюстрирам нагледно другата страна, ви поствам следната обява в норвежки сайт - 2-стаен в Осло. Сега, знам, че някой ще каже, че съм избрал много луксозна обява за сравнение, но не е. Обявата е стандартна, блокът е стар, кварталът нормален. Ако се разгледат други обяви в чуждите сайтове като този ще забележите, че културата на публикуване на обяви е коренно различна. Първо, всичко излишно е премахнато. Няма вилици по масите, няма бурканчета с меродия по рафтовете, тенджерите и черпаците са прибрани, дрехите и хавлиите скрити, в банята са прибрани четките за зъби, сапунът, шампоанът, капакът е свален (!!!). IKEA style му викам, но то просто е нормалното състояние на един апартамент, който трябва да се продаде. Никой не ти е длъжен да ти гледа посудата как прелива от шкафовете. Най-якото е, че пералнята не е в кухнята! Oh my God, как така. Ми така е. Фундаменталното правило е, че пералнята е или в мокро помещение или в банята. Точка. Не че у нас пералнята не е в кухнята, не че не се наводнявахме 3 пъти, като първия път целият апартамент плуваше във вода (паркетът е бетон, евала на майстора дето го лепи), че и входът, но като са го мислили разпределението на апартаментите при нас, явно са се чесали по... ханша. Нито мокро, нито килер, нито нормална баня. Чудих се много пъти дали да не я изкарам на терасата, която иначе е колкото една стая. То само това остана. Ама тъй е то, бях зелен и не му мислих много тогава. Следвашия път никакъв компромис с това.
И пак за брокерите и спирам. Защо въобще трябва да си уговаряме срещи с тях. Нито на тях им се губи време, нито на мен. Обявяват ден и час за огледи, примерно в рамките на един час, и готово. Отиваш, гледаш, без обвързващи и досадни въпроси и ако го харесаш си питаш на свобода. Щото сега като звънне човек и се почва, ама днес не мога, ама утре имам друг оглед по същото време в другия край на София и човек почва да съжалява, че се е захванал да си търси апартамент. Не, сериозно, преди няколко месеца звъня на една брокерка да разбера повече за апартамента, който е публикувала и като стана дума за оглед и стана страшно. Аз я питам може ли в събота, тя ми вика, в събота АБСУРД. И тя била човек, и тя заслужавала почивка. Добре бе, спокойно. После я питам може ли в работен, но към 17:30, че не работя в Изток (обявата беше за апартамент в Изток) и ми трябва време да стигна до там, пък тя ми вика, че и нейната работа не била в Изток и че и тя трябвало да се разкарва само заради мен!!! Ъъъ, сори, къде сбърках? Така че, да вземат милите брокерчета да отидат на една екскурзийка малко на север и да се научат как се работи. Не им отричам бизнеса, но докато не започнат да съдействат на този пазар с полезни неща, няма смисъл да се мъчат с мен, нито пък аз с тях.
